На 26 април 1986 г. аварията в Чернобилската атомна електроцентрала променя хода на съвременната история и остава най-тежката ядрена катастрофа в света. Десетилетия по-късно един от ликвидаторите – украинският химик Серхий Мирни – споделя спомени за първите дни след експлозията, за широко разпространените митове и за поуките, които остават актуални и днес.
По време на аварията Мирни е 27-годишен специалист в Харков. Той научава за случилото се със закъснение чрез кратко съобщение в съветската преса. „Имаше само няколко реда – че е станал инцидент и комисия ще се справи“, разказва той. Първоначално отказва мобилизация, тъй като не осъзнава мащаба на бедствието, но впоследствие заминава и прекарва 35 дни в зоната.
Като командир на взвод за радиационно разузнаване Мирни участва в измервания, които определят съдбата на десетки хиляди хора. Той подчертава, че това не е била „евакуация“, а „изселване завинаги“. Описва масовото извозване на населението от Припят и околните райони като операция с огромен мащаб, която не е могла да остане скрита.
По думите му трагедията е резултат както от технологични дефекти, така и от културата на времето. Въпреки критиките към съветската система, Мирни признава, че реакцията е била бърза: евакуацията на Припят е извършена за около 36 часа. „Малко държави биха го направили толкова бързо и днес, но цената беше висока – истина, здраве и човешки живот“, казва той.
Мирни не изпитва паника по време на мисията си, определяйки Чернобил като „работна среда“. По-късно установява, че получената радиационна доза е под нивата за тежки увреждания. Днес, на 67 години, определя здравето си като „нормално за възрастта“.
Сред най-разпространените митове остава твърдението, че зоната е постоянно смъртоносна. Според него радиацията значително е намаляла, а при кратко посещение дозата може да е сравнима с тази при самолетен полет. По-сериозните последици за ликвидаторите често са били психологически и социални.
Днес Мирни работи по идеи за образователен и мемориален туризъм в района, който според него показва и способността на природата да се възстановява. В същото време предупреждава, че ядрените рискове остават – особено на фона на ситуацията около Запорожката атомна електроцентрала.
„При опасни технологии не можем да разчитаме на надежда – нужни са гаранции за безопасност“, подчертава той.
Според Мирни катастрофата в Чернобил е променила глобалната траектория – довела е до по-строги стандарти и засилен екологичен фокус. А личният му извод остава прост: „Ако бях отишъл по-рано, може би нямаше да съм същият човек днес.“
