Всяко дете ще ви каже, че да забраните нещо е сигурен начин да го направите интересно. Въпреки това някои правителства по света в определен момент са видели в забраните лесен изход от проблемите си, пише сайтът MentalFloss.

1. Гърция: компютърните игри

През 2002 г. Гърция решава да забрани всички електронни игри. От конзолите до пасианса: всичко попада под забраната. Законът е бил замислен срещу интернет хазарта, но формулиран твърде неясно. Властите се оказват неспособни да разграничат безобидните видео игри от нелегалните хазартни машини. След бурни протести местен юрист доказва, че законът е неконституционен. И макар още да съществува, никога не е бил прилаган.

2. Китай: пътуването във времето

Разбира се, не самото пътуване, а изобразяването му на екрана. В началото на 2011 г. китайската медийна администрация заявява, че пътуването във времето не е забранен сюжет в киното и телевизията, но... Телевизионните поредици, включващи пътуване във времето очевидно са станали толкова популярни в Китай, че правителството решава да ги ограничи с аргумента, че те "създават митове, имат чудовищни и странни сюжети, използват абстрактни тактики и дори поощряват феодализъм, суеверие, фатализъм и вяра в прераждането"...

3. Русия: стилът "емо"

През 2008 г. в рамките на документ, наречен "Държавна стратегия в сферата на духовното и етическо образование" Русия възнамерява да ограничи опасните тенденции сред младежите, каквато е емо културата. Документът описва емотата като младежи с металически колани, лакирани нокти, пиърсинг по лицето, боядисани в черно коси и скриващи очите бретони; изповядваща "негативна идеология", която окуражава депресията, социалното отчуждение и самоубийството. Резултатът: бурни протести на емо младежи в Русия и по цял свят.

4. Китай: прераждането

Не можете да търсите прераждане, ако нямате разрешение от китайската държава. Живите превъплъщения на буда са важен елемент в тибетския будизъм. Всяко прераждане на тибетски буда трябва да бъде удостоверено след подаването на специална молба за одобрение до китайските власти. Законът е опит за намаляване на влиянието на Далай Лама и ограничаване на будистката общност.

5. Куба: мобилните телефони

По време на управлението на Фидел Кастро малцина граждани притежават мобилни телефони - не защото са скъпи, а защото са забранени. Само работещите в чуждестранни компании и високопоставените членове на партията могат да имат такива. Кастро защитава забраната с аргумента, че ограничението е част от "необходимите жертви" в "битката на идеите" със САЩ. През 2008 г., когато Раул Кастро поема управлението на страната, забраната е отменена и въпреки високите цени много хора се втурват към магазините, за купят първия си мобилен телефон.