Днес светът отбелязва поредната 73-та годишнина от атомната бомбардировка над Хирошима, извършена през 1945 г. Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., по време на Втората световна война. В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“. Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“, с която е разрушен град Нагасаки.



На 6 август 1945, в 8 часа и 16 минути, над Хирошима избухва първата атомна бомба, употребена срещу мирно население. Взривът, който е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ), предизвиква веднага смъртта на около 100 000 души. Жертвите до края на 1945-та г. са около 140 000, а пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души. 







Създаване на атомната бомба
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проектът бил започнат по инициатива на учени – бежанци от Европа и американски учени, които подозират, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба. Както по-късно става ясно, (Мисия „Алсос“), германската програма не е толкова мащабна и напреднала като американската. Проектът „Манхатън“, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души от 30 учреждения в САЩ и струва приблизително 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави една от най-мащабните и скъпи изследователски програми в историята.

Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройството“ (на английски: Gadget), е била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити“ (на английски: Trinity, в превод – Св.Троица) близо до Аламогордо в щата Ню Мексико, на 16 юли 1945 година. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядрена бомба, което и до днешни дни остава единственото бойно използване на ядрено оръжие.

По време на Втората световна война както съюзниците, така и страните от Оста, активно прилагат стратегическите бомбардировки за разрушаване на гражданска инфраструктура. В повечето случаи тази стратегия води до множество жертви сред мирното население и използването било спорно. В хода на Втората световна война само в Япония са унищожени почти напълно 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.

След три и половина години пряко участие на САЩ във Втората световна война страната дава около 400 000 жертви, като почти половината от тях стават жертви на военните действия срещу Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се провежда тежката битка за остров Окинава, в която само жертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души, японската армия дава около 100 – 125 000, а американската около 72 000 жертви.

В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.

Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.

На 26 юли 1945 година, Труман и останалите лидери на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.

На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.

На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро.Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на правителството. На 31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.

Същевременно към юли 1945 разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за „безусловна“ капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.

Механизмът на действие
Бомбата е от обогатен уран-235, от оръдеен тип - снаряд от уран-235 в оръдейно дуло се изстрелва срещу мишена от уран 235, неутронния инициатор от полоний-210 и берилий, които са физически разделени върху снаряда и мишената започват да генерират неутрони в момента на контакта. Това е първият взрив на уранова бомба.

Пилотът, пуснал урановата бомба, носеща кодово име "Малчугана" - полк. Пол Тибетс, който тогава е бил командир на 509-та обединена ескадрила, е изпълнил задачата си от борда на бомбардировач Б-29, носещ името на майка му - "Енола Гей".  През 1959 г. е произведен в звание бригаден генерал. Умира в дома си на 92-годишна възраст на 1 ноември 2007 година.

Всяка година на 6 август Националният музей "Земята и хората" отбелязва Деня на милосърдието, посветен на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма и на усилията на милиони хора на Земята за изграждане на свят на устойчиво развитие, в който хората ще живеят в хармония с природата и помежду си.

Само на този ден в залата на Гигантските кристали се експонира "Камъкът от Хирошима", който музеят получи през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния бомбен взрив в 8:16 часа сутринта на 6 август 1945 година. На него е изобразена релефно Богинята на Милосърдието.

Изображението е гравирано на общо 188 къса, събрани от трамвайния участък в близост до моста Айпи, на 200 метра северно от кота нула на атомния взрив и изпратено до 188 държави в света от Асоциацията "Камък за мир", Хирошима.
 
Днес е и Международен ден “Лекарите в света за мир”. Отбелязва се по решение на изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в деня на бомбардировката над Хирошима.