По-малко от 60 000 души в света – брой, достатъчен да запълни един футболен стадион – притежават повече богатство от половината човечество, взето заедно. Това показва нов доклад за глобалното неравенство, цитиран от Euronews, който разкрива шокиращите мащаби на концентрацията на пари, власт и влияние, предава Нова телевизия.
Документът подчертава, че тази малка група представлява едва 0,001% от световното население, но е три пъти по-богата от най-бедните 50% от хората на планетата.
Според авторите на анализа това икономическо неравенство директно се превръща и в неравномерно разпределение на политическата власт.
Въпреки колосалното си богатство, най-висшият икономически слой допринася непропорционално малко за публичните финанси.
Докладът отбелязва, че ефективните данъчни ставки се увеличават за обикновените граждани, но рязко спадат за милиардерите и мултимилионерите. Причината – доходи от капитал, офшорни структури и финансови инструменти, които позволяват законно избягване на данъци.
За сравнение, хора с високи професионални доходи – лекари, учители, инженери – често плащат по-голям процент от приходите си под формата на данъци, отколкото свръхбогатите. Това, според доклада, не само подкопава данъчната справедливост, но и лишава обществата от средства за образование, здравеопазване и действия срещу климатичните промени.
Жените работят повече, мъжете печелят повече
Докладът обръща внимание и на дълбоките неравенства между половете. Макар човечеството като цяло да работи по-малко часове, мъжете са основните печеливши от намалението на формалната заетост.
Жените продължават да поемат по-голямата част от неплатения труд – грижи за деца, възрастни и домакинството.
Данните показват, че жените по света получават едва около една трета от общите доходи от труд. Нито един регион не е постигнал баланс 50/50 между мъже и жени. Най-драстични са разликите в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където жените получават под една четвърт от всички трудови доходи.
Климатичната цена на богатството
Неравенството ясно личи и в приноса към климатичните промени. Средният въглероден отпечатък на 10% най-богати американци е над 40 пъти по-голям от този на най-богатите 10% в страни като Нигерия. Човек от глобалния 1% излъчва средно около 75 пъти повече въглерод годишно от човек от най-бедната половина на човечеството.
Докладът подчертава, че традиционният подход, базиран на потреблението, прикрива реалния проблем. Хората, които притежават фабрики, енергийни компании и финансови активи, вземат решенията за инвестиции и печелят от развитието на индустрии с високи емисии.
В САЩ 10% най-богати са отговорни за 24% от емисиите при потребителския подход, но цели 72%, когато се отчита собствеността. В глобален мащаб 1% от най-богатите генерират 41% от всички парникови газове.
Финансова система в полза на богатите
Според доклада международната финансова система е структурирана така, че системно облагодетелства богатите държави за сметка на бедните. САЩ, благодарение на ролята на долара, се ползват от т.нар. "екстраординарна привилегия" – възможността да заемат евтино и да инвестират в по-печеливши активи.
Подобни предимства имат и Европа, и Япония, докато страните с ниски доходи плащат високи лихви по дълговете си, държат нискодоходни резерви и изнасят печалби към по-богатите икономики.
Най-богатите 20% от държавите редовно отчитат положителни излишни доходи, докато останалите 80% са постоянни нетни длъжници с отрицателни резултати около 2% от БВП.
Авторите заключават, че глобалните финанси функционират като тих и постоянен данък върху развитието на бедните страни, а сегашната система възпроизвежда икономическо и политическо неравенство, напомнящо в по-мека форма старите колониални практики.
