Адмирал Джим Ставридис: НАТО изведнъж отвори очи, въздъхна дълбоко и се върна от света на мъртвите

С короноването на нов върховен съюзен главнокомандващ в централата на НАТО в Белгия видяхме поредно предаване на властта от един американски генерал, четиризвездния от ВВС Фил &bdquo;Бавана&ldquo; Брийдлав, на традиционния и отличен нов избор, армейския генерал Къртис Майкъл &bdquo;Скап&ldquo; Скапароти. Скапароти има голям опит в Европа в течение на дългата си кариера, и - по-важното - изключителни дипломатически и междуличностни умения, които ще го поставят в добра позиция, когато той провежда глобални операции за внушаващата респект организацията за сигурност. <br /> <br /> И не се заблуждавайте, НАТО наистина продължава да провежда операции на три континента - Европа, Азия и Африка - и има на разположение 3 милиона войници на активна служба, 24 000 военни самолети и 800 океански военни кораби. Това е най-силният и най-способен военен съюз в историята, с 28 членове, а скоро и с още един - малката Черна гора. <br /> <br /> Мисиите на НАТО включват ключовата мисия за обучение и наставления на силите за сигурност на Афганистан; поддържащата мисия на Балканите, която помага за запазване на мира там (припомнете си, че преди няколко десетилетия Балканите изглеждаха като Сирия днес); кораби на мисии срещу пирати край Африканския рог и на бежански операции в Егейско море; и постоянна командна структура от над 10 000 професионалисти в Европа под директното командване на върховен съюзен главнокомандващ.<br /> <br /> В допълнение към глобалните мисии, насочени срещу транснационални заплахи като тероризма и в подкрепа на хуманитарни операции, насочени към бежанците, НАТО има има да върши и друга работа, ако иска да бъде значима. Като при Джон Сноу, необходимо е, но не е достатъчно само да си отвориш очите и да поемеш дъх. <br /> <br /> Така че какъв е планът за новият върховен съюзен главнокомандващ? <br /> <br /> <strong>Първо</strong>, той трябва да започне да се вглежда в киберпространството и уязвимостта на НАТО в него. Въпреки зараждащите се усилия в Естония на центъра за високи постижения за киберсигурността на НАТО, продължават да съществуват големи, зейнали дупки в готовността на НАТО, включително и в областта на офанзивни действия в кибернетичното пространство. Въпреки всички пречки пред сътрудничеството в киберпространство (индивидуална национална сдържаност при разкриване на методи от висока степен на секретност, политически различия по отношение на ползата от офанзивна кибер дейност), ще бъде необходимо в средно- и дългосрочен план не само да защити НАТО в кибер пространството, но също така да си действа офанзивно. <br /> <br /> <strong>Втора зона</strong> на фокус за новия командир трябва да бъде Арктика. Русия изгражда действителна военна мощ в обширните участъци на Далечния север и НАТО като минимум трябва да е готова да отговори съгласувано за проучване разгръщането в региона. &nbsp;Последните акробатични маневри на руски самолет над натовски самолет и прелитания непосредствено над натовски военни кораби в Балтийско море трудно биха могли да изградят доверие. Такъв вид противопоставяне трябва да бъде избягван в Арктика, ако ще изграждаме там зона на сътрудничество, а не зона на надпревара или конфликт. НАТО се нуждае от стратегия за Арктика, като за начало започвайки с по-добро наблюдение и активни упражнения и маневри за обучение. <br /> <br /> <strong>Трето</strong>, би било разумно новият командир да наблюдава мисията на НАТО в Афганистан. Изтеглянето на САЩ под критичното ниво от около 10 000 бойци , компенсирано с 5000 съюзнически бойци би било катастрофално. Скапароти трябва да има предвид препоръките на командира на мисията в Афганистан (ген. Джон &bdquo;Мик&ldquo; Никълсън, който също е нов на поста и е превъзходен водач) и да ги съобщава без страх или благосклонност както по своята командна верига в НАТО, така и на американската страна. При налични 140 000 войници там по времето, когато бях върховен командващ силите на НАТО в Европа, аз не мога и да си представя намаляване на сегашните сили под 15 000 души &ndash; огромно свиване, като почти цялата активна бойна дейност се поема от афганистанците. Не би трябвало да се изтегляме сега. <br /> <br /> <strong>Четвърто</strong>, новият командващ трябва да постави сериозен акцент върху изграждането на повече умения в специалните оперативни щабове на НАТО. В момента тази група се състои от няколко стотин хлабаво обвързани войници, които са пестеливо товарени с работа. Време е да бъде обмислено дали алиансът се нуждае от командване на специалните операции, което да застане успоредно със сухопътния, въздушния и военноморския компоненти, които днес НАТО има в Европа. Като се има предвид вероятността от повече мисии на специалните сили това изглежда като правилна стъпка. <br /> <strong><br /> </strong><strong>И накрая</strong>, НАТО трябва да работи усилено за изграждане на силно партньорство. Със страни, които притежават високо равнище на военен капацитет, афинитет към системата на демократични ценности, която НАТО представя, и история на действие заедно с НАТО в нейните мисии. Някои от най-добрите кандидати са Швеция, Финландия, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария, Австрия, Япония и Южна Корея. Също така има и други, а и диапазонът от мисии &ndash; от мироопазване през борба с пиратството до обучение на местни въоръжени сили, е достатъчно широк. <br /> <br /> Всичкото това необходимо внимание е насочено към двете основни предизвикателства, пред които е изправена днес НАТО: възходът на т. нар. Ислямска държава (ИД) и нейната способност да бъде глобална заплаха и възраждането на своеволната и свадлива Русия. Новият командващ незабавно ще попадне в центъра на дебата за ролята на НАТО срещу ИД в Ирак и как да бъде сдържано в бъдеще лошо поведение (меко казано) от страна на Русия на Владимир Путин. <br /> <br /> Става дума за обширна, амбициозна програма. Но в сравнение с това, пред което се изправя Джон Сноу, когато отваря очи и вижда хаотичния свят в &bdquo;Игра на тронове&ldquo;, пред алианса има много смислени стратегически възможности. НАТО ще продължи да бъде в центъра на американската и, в същото време, глобалната сигурност &ndash; поради което има още много живот за организацията.&nbsp;