Доналд Тръмп и Хилари Клинтън не казват почти нищо за това как ще се справят с войната в Афганистан. Това е забележително, като се имат предвид огромните жертви и средства, които САЩ дадоха през последните 15 години - в това число двама загинали американци вчера, издръжливостта на бунта на талибаните и риска от разпадане на афганистанското правителство. Това може да засили позициите на екстремистите и да тласне следващия президент към прибързани действия, пише Асошиейтед прес.
Освен двамата американски военни, загинали вчера, още четирима бяха ранени, докато оказвали помощ на афганистанските сили в северния град Кундуз, пише dnes.bg.

Президентът Барак Обама засили войната скоро след като встъпи в длъжност, но не успя да постигне целта си да застави талибаните и афганистанското правителство да постигнат политическо споразумение. Следващият президент ще се изправи пред нова поредица от трудни решения за Афганистан още в началото на неговия или нейния мандат, включително дали да увеличи или намали броя на американските войски и в по-широк план дали да продължи определяната като минималистична военна стратегия на Обама.

Трудният характер на тези решения може поне до известна степен да обясни защо Тръмп и Клинтън не коментират много темата Афганистан. Те я игнорират в предизборната кампания; тя бе спомената само мимоходом в първия дебат между Тръмп и Клинтън и изобщо не бе повдигната във втория и третия дебат.

Провалената мисия на Обама

Ако можем да съдим по осемгодишната борба на Обама, на приемника му няма да бъде никак лесно да измъкне американските войски от Афганистан. Нито има ясен начин, по който по-широка американска военна намеса може да сложи край на войната.

Нито Тръмп, нито Клинтън са предложили нещо повече от общи идеи за намеренията си към Афганистан. Тръмп призова да бъдат прекратени усилията на САЩ за "изграждане на държавност". Клинтън каза, че "ще се справи" с клона на "Ислямска държава" в Афганистан и "ще пресече потока джихадисти" към и от страната. В интернет страниците на нито един от двамата кандидати, където обикновено се представят подробно различни политически проблеми, не се споменава американското военно присъствие в Афганистан, нито каква да е политиката към него.

Скоро след като влезе в Белия дом през 2009 г., Обама се зае с продължителен преглед на американската политика към Афганистан и Пакистан с цел да поправи онова, което смяташе за провали на САЩ там. Той увеличи американските войски в Афганистан до 100 000 души, но това не доведе талибаните на масата за преговори. Войната се проточи.

Обама сложи край на бойната мисия на САЩ през декември 2014 г. и каза, че до януари 2017 г. войските ще бъдат намалени само до "нормално посолско присъствие". През октомври 2015 г. обаче той отмени пълното изтегляне и заяви, че 5500 военни ще останат, за да подкрепят афганистанските сили и да продължат антитерористичните операции срещу Ал Кайда. През юли, когато там все още се намираха 10 000 американски военни, той се отказа и от числото 5500 и пое ангажимент да остави 8400 войници до края на мандата си, които да продължат да обучават и съветват афганистанските сили и да поддържат антитерористична мисия.

Афганистан "в риск"

Вашингтон оцени положително афганистанския президент Ашраф Гани като по-ефективен партньор на САЩ от предшественика си Хамид Карзай. Политическите измерения на проблемите в Афганистан обаче са толкова тревожни в някои отношения, колкото тези от сферите на отбраната и сигурността.

Така нареченото правителство на националното единство, формирано през 2014 г., е водено от Гани и ръководителя на изпълнителната власт Абдула Абдула, между които съществуват разногласия, откакто встъпиха в длъжност. Тези разминавания могат да потопят страната в още по-голям хаос. Афганистанците все повече се убеждават, че правителство, ръководено от двама души, не може да просъществува дълго.

По-рано тази година директорът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър каза пред Конгреса, че Афганистан е изложен на "сериозен риск от политическа криза през 2016 г.". От друга страна, афганистански държавни служители твърдят, че напредъкът на страната от 2001 г. е често пренебрегван и подценяван.

Афганистанският посланик във Вашингтон Хамдула Мохиб посочи няколко примера през септември: повече жени от когато и да било в историята на страната заемат държавни постове, мерките срещу корупцията са довели до 22-процентно увеличение на националните приходи и повече семейства в селата ползват електричество.

Без изгледи за край

Едно от доказателствата за неконтролируемия характер на войната е езикът, който използват американските държавни служители, за да я опишат. През февруари 2009 г. висш американски командир в Афганистан каза, че САЩ и афганистанските им партньори са "в най-добрия случай в патово положение" в битката срещу талибаните. Седем години по-късно, през септември 2016 г., председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джоузеф Дънфорд заяви пред комисия на Конгреса, че войната е "в задънена улица".

Само няколко дни след изказването на Дънфорд сегашният главнокомандващ на силите на САЩ в Афганистан генерал Джон Никълсън каза, че правителството и талибаните "са постигнали някакво равновесие" на бойното поле. "Това е позитив", каза Никълсън, в смисъл, че правителството контролира близо 70% от населението. Но някои могат да твърдят, че е негатив от гледна точка на това, че почти една трета от гражданите НЕ са под контрола на правителството, дори след години битки срещу талибаните, които изглеждаха победени през декември 2001 г.

Няма единодушие за това колко дълго още САЩ ще трябва да държат войски там, за да помагат на афганистанските сили да не претърпят поражение.

Липсата на внимание към Афганистан през президентската кампания се оценява от Стивън Уолт, професор по международни отношения от Университета в Харвард, като симптоматична за "амнезията на американците към войната". В статия за интернет страницата на сп. "Форин полиси" Уолт описа Афганистан като конфликт, който "сме по-склонни да забравим, отколкото да прекратим".