Все по-популярната край Рейн, Дунав, Елба и Одер крайнодясна партия Алтернатива за Германия (AfD) смята да въведе, веднъж спечелила властта в страната, сегрегирани класове за децата на чужденци, да задължи търсещите убежище пришълци да имат постоянна работа и да свали знамето в цветовете на дъгата, ако то все още се развява някъде. Плановете бяха представени в началото на юли, по време на предизборната кампания за местния вот на 6 септември в източната провинция Саксония-Анхалт, където партията се надява да спечели властта.
Тези намерения се откроиха на старта на предизборната кампания за местния вот на 6 септември във важната източна провинция Саксония-Анхалт, която формацията на лидерката Алис Вайдел е сигурна, че ще ръководи в бъдеще.
Оптимизмът й се подхранва от факта, че според последните социологически проучвания от средата на юни „AfD“ изпреварва на национално равнище Христиандемократическата партия на канцлера Фридрих Мерц вече с 9 пункта, докато симпатизантите й в Саксония-Анхалт нарастват в геометрична прогресия и тя би трябвало да получи абсолютно мнозинство в местния парламент.
Не е ясно дали подобен сценарий е реалистичен, но според политически наблюдатели в Берлин, Франкфурт и Мюнхен подобен успех би могъл да отвори пътя на Вайдел и нейните привърженици към канцлерството в Берлин.
По време на състоялия се в началото на юли в столицата на провинцията Магдебург партиен конгрес, кандидатът за регионален лидер Улрих Зигмунд дори представи план за действие за първите си 100 дни начело на изпълнителната власт в Саксония-Анхалт.
Програмата включва десет мерки, които „AfD“ издига като приоритетни за региона и те включват на първо място увеличаването на капацитета на центровете за задържане на нелегални имигранти и за тяхното депортиране, както и споменатото задължително изискване търсещите убежище да работят на постоянно място с трудов договор.
Планът предвижда също така съкращаването на финансирането на фондации, свързани с политически партии, както и на проекти, насочени към утвърждаването на демокрацията.
Що се отнася до образованието, „AfD“ предлага отделни класове за децата на търсещите убежище в началните етапи на училищна интеграция, както и засилени мерки за сигурност в училищата, нарочени за проблемни поради тяхната „наситеност“ с питомци на имигранти.
Сред символичните мерки се откроява забраната за издигане в учебните заведения на знамето с цветовете на дъгата, тоест флага на ЛГТБ-общността, като бъде наложено изискването там всяка сутрин да бъде издигано националното знаме на Германия.
Партията също така си поставя за цел да замени сегашния рекламен слоган на Саксония-Анхалт „#moderndenken“ (модерно мислене) с „#deutschdenken“ (германско мислене).
Планът на Улрих Зигмунд включва и реорганизация на провинциалната администрация чрез намаляване на броя на местните министерства, както и създаване на парламентарна анкетна комисия, която да направи преглед на криминалните според формацията действия по време на ковид-пандемията на управляващите тогава християндемократи на Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайн.
В коментарите си за намеренията на Алис Вайдел и съмишлениците й да използват Саксония-Анхалт за трамплин към централната власт в Берлин политическите наблюдатели из западноевропейските столици не скриват своите опасения, че намерението е напълно осъществимо.
Още повече, че става дума за най-богатата и с добре развита икономика част от бившата ГДР, където авторитарното ръководство и драстичните полицейски мерки срещу нарушителите на обществения ред винаги са били на почит.
Освен това анализаторите припомнят, че в Саксония-Анхалт са родени редица велики личности, като например бившия канцлер Ото фон Бисмарк, който в края на XIX-ти век обединява Германия. Впечатлен от героизма на българите във войните след отхвърлянето на османското иго, той ги нарича „прусаците на Балканите“.
Там са родени също така създателят на разцепилото католическата църква и завладяло почти половин Европа протестантство – Мартин Лутер, както и великият философ Фридрих Ницше, смятан от мнозина, може би погрешно, за вдъхновител на нацисткия водач на Германия – Адолф Хитлер.
В анализите си за възхода на „AfD“ редица коментатори подчертават, че партията вече е пътеводна звезда за стотици хиляди крайно десни националисти в Испания, Италия, Нидерландия, Франция и други западноевропейски държави.
Те се надяват пророкуваният успех на Алис Вайдел и нейните съпартийци в Германия да даде тласък на разширяването на тяхното политическо влияние в родните им страни.
