Външната политика на Тръмп е груба, но реалистична.

Това каза в интервю за БНТ американската журналистка Фара Стокман.

Тя е носителка на “Пулицър” за коментарни статии.  Експерт по международни въпроси и социални движения. Фара Стокман е една от водещите журналистки на “Ню Йорк Таймс”. 

Шахматна дъска

Според Стокман Тръмп вижда света като шахматна дъска. В това се крие реализмът на администрацията му.

-След като Русия постави условия за прекратяване на огъня с Украйна, какъв е следващият ход на президента Тръмп?

-Наистина ще бъде интересно, защото Тръмп не е свикнал да му отказват. Всъщност той не разполага с толкова лостове за влияние върху Русия, колкото върху Украйна. На Киев дадохме пари, оръжия, “Старлинк” - това са все неща, които можем да им отнемем, нали?

Срещу Русия можем да използваме санкции и замразени активи, но Москва направи всичко възможно да се предпази от Запада. Любопитна съм дали Тръмп ще се разгневи и ще опита да използва малкото инструменти за натиск, които има, за да накара Русия да седне на масата за преговори.

Сега ще трябва да научи онова, което мнозина му казваха - че Путин не иска бърз мир.

Тръмп е първият президент в моя живот, за когото разпространението на демокрацията не е приоритет. Може би защото ние вече не сме единствената суперсила. Някога можехме да си позволим да инвестираме в укрепването на демокрацията по света.

Сега сме претоварени. Тръмп се завърта и казва: всъщност ни интересува само властта - кой може да ни навреди и кой - да ни помогне. Но мисля, че той пропуска нещо, а именно, че освен суровата сила, идеите също имат значение. Видяхме как Украйна използва идеята за свободата, за да се бори, и все още нищо не е решено.

-За това ли гласуваха поддръжниците на Тръмп?

-Някои от тях да. Някои са възмутени, че похарчихме толкова много пари за свободата и опазването на границите на Украйна. Европейците не разбират, че много американци трябва да влязат в армията, за да получат здравна осигуровка или пари за колеж. А после отиват в Европа да защитават общества, които имат безплатно здравеопазване и образование.

Дори демократите повдигнаха този въпрос. Защо не даваме на собствения си народ подобна социална система, а харчим за други? Но пък много американци все още подкрепят Украйна и не искат да застават на страната на Русия. За тях е дезориентиращо президентът им да се изказва ласкаво за Владимир Путин.

Тръмп вярва, че не можем просто да пренебрегнем интересите на силните държави. Ако видите колко близо е Киев до Москва, как можете да кажете, че ще спечелим войната от Вашингтон?

Същото е и с Тайван. Той винаги е бил основен интерес на Китай. Някога САЩ бяха най-страшният хулиган в квартала и нямаше значение какво мислят другите. Сега вече има.

Тези държави разполагат със свръхзвукови ракети и сателити в космоса, които могат да ударят нашите. Така че не ме интересува колко е красива речта ви за демокрацията.

Ако не можете да се защитите военно, ще си останете с думите и ще бъдете избити. Може и да не харесвам Джей Ди Ванс, но когато той пита Европа: "Как точно ще свърши това? Как ще произведем достатъчно артилерия, за да спечелим тази война?” - това са въпроси, които трябва да бъдат зададени. Не може просто да кажеш "колкото време е необходимо".

Трябва да имаш истински план.

Още от създаването на НАТО мнозина питаха дали Вашингтон наистина е готов да пожертва Ню Йорк, Лос Анджелис или Сан Франциско заради Париж и Лондон. Отговорът е "не". Винаги е бил "не".

Затова Франция много мъдро създаде собствено ядрено оръжие. И ако успее да разшири ядрения си чадър над Европа, ще сме в по-добра позиция. Не че не вярвам в НАТО. Много американци биха загинали за Европа. Но ако това означава унищожаване на Съединените щати, помислете пак.

-Какви козове държи в ръката си България в играта на карти с Тръмп? И как трябва да ги изиграе, за да спечели?

-Е, ласкателството винаги работи, нали? Преди време Полша искаше да кръсти военна база на Тръмп, за да е сигурна, че той никога няма да я закрие. Направо не е вярване…

Важното е да покажеш сила и боен дух. Тогава по-лесно ще привлечеш съюзници, отколкото ако чакаш безпомощно. Опасявам се, че дните на лидерство на Съединените щати в Европа са отминали.

Вече не искаме държави-клиенти, а действителни съюзници със свой собствен принос. Може би някой ден ще имаме нужда Европа помогне на нас. Може би България ще ни напомни какво е истинска демокрация.

Някои ще се смеят на това, но говоря сериозно. Ние се вдъхновяваме от общества, които са преборили авторитарните режими и ги държат отговорни. Вие може да се чудите как да играете на карти с Тръмп. Но силата не се крие там. Силата се крие в обединяването на хората зад обща визия за Европа и онова, което може да бъде.