"Китай може да се окаже големият победител във войната в Украйна. Нахлуването на Путин в Украйна даде възможност на Си Дзинпин да създаде проблеми на Запада и да постави Москва в зависимост от Пекин", пише американското списание The Atlantic.

Преди година китайският президент Си Дзинпин заяви пред украинския президент Володимир Зеленски, че "Китай винаги стои на страната на мира". Но Китай не стоеше в близост на неотдавнашната международна среща на върха, организирана от Швейцария, която събра международната общност, за да търси мирно решение на войната на Русия срещу Украйна.

Видимото отсъствие на Китай стана още по-очевидно поради голямата демонстрация, която Пекин направи като посредник за постигане на споразумение между воюващите страни.

Оправданието на Си беше, че на срещата на върха не са били представени правилно всички страни - с други думи, руската страна, която не беше поканена. "Отношенията му с руския президент Владимир Путин станаха твърде близки, за да може някой да очаква, че китайският лидер ще бъде възприет сериозно като миротворец.

Всяка надежда, че Си може да използва влиянието си върху Путин като лост за подпомагане на прекратяването на войната, отдавна се изпари", пише американското списание.

Вместо това вниманието в западните столици сега се насочва към ролята, която Китай всъщност играе в конфликта - като посредник на руските военни усилия. В тази връзка Съединените щати и техните съюзници са изправени пред една тревожна реалност: "Една продължителна война в Европа отговаря на интересите на Си", допълва изданието.

"На практика Си се издържа от ръководената от САЩ глобална система за сигурност, която се надява да разруши, за да я замени с китайски световен ред. Той може да остави на Вашингтон тежката задача за решаване на украинската криза, като същевременно я използва за интересите на Китай. В момента този подход изглежда колкото ефективен, толкова и циничен", според The Atlantic.

Ако Путин надделее в своята война, Си има партньор, който ще е постигнал победа срещу омразния Запад и ще е насърчил глобалната сила на авторитарните режими.

Дори ако Путин не успее да постигне такъв категоричен триумф, Си ще е помогнал на Русия да източи военните и финансовите ресурси на САЩ и техните съюзници, като същевременно ще е придърпал отслабената, но богата на ресурси страна на Путин по-близо до орбитата на Китай.