Отдавна не е тайна, че Европа губи глобалното си влияние, има видима зависимост от Съединените щати в сферата на отбраната и често остава страничен наблюдател на световната сцена. Разцветът ѝ преди десет години като прагматичен партньор в преговорите за иранската ядрена програма отстъпи място на световен ред, в който ръководството на Ислямската република може да бъде обезглавено за 60 секунди, оставяйки служителите на ЕС в недоумение да реагират.
Според Bloomberg, бившият френски посланик Пиер Вимон заяви тази седмица, че блокът се е превърнал в „обикновен коментатор“ на сътресенията на южния си фланг.
Помпозните речи не винаги са лоши
Баналният принцип „без война“ на испанския премиер Педро Санчес има последствия (не само конфликтът с Фридрих Мерц, който застана на страната на САЩ) и е защита на години дипломация и напомняне, че американците наистина се нуждаят от Европа.
Но по-нататъшните разговори няма да помогнат на Европа да избегне въвличането си в конфликт, който не подкрепя.
Държавите-членки на ЕС вече започнаха да изпращат военни кораби в региона, настоявайки за отбранителна позиция и защита на собствените си интереси.
Но не всички страни го правят, така че и без това крехкото единство на ЕС започва да се разпада напълно.
Военната ситуация драматично изостря кризата на обединението
Това е разбираемо. Продължителната война заплашва европейската икономика поради фактическото затваряне от Иран на Ормузкия проток, през който преминава една пета от световната търговия с втечнен природен газ. Иран обстрелва Кипър с дронове и ракети, както и своите съюзници от Персийския залив, като Обединените арабски емирства.
Новите фронтове в Ливан и други горещи точки увеличават риска от нова миграционна криза, което ще засили крайнодесните сили в Европа. Покачващите се цени на петрола над 80 долара за барел също заплашват източния фланг на Европа и увеличават военния бюджет на Русия.
Финансовата тежест на разходите за отбрана и подкрепата за Украйна, на която ЕС бърза да предостави заем от 90 милиарда евро (105 милиарда долара), ще стане още по-очевидна и решаваща от американските авантюри.
Недоверие през Атлантика
Ситуацията се изостря от ерозията на доверието между Европа и администрацията на Доналд Тръмп, която реши, че най-добрият начин за подобряване на отношенията с доверените съюзници е да ги изненада с мащабна военна кампания и да заплаши с налагане на мита върху годишна търговия от 1,5 трилиона долара.
Европейските лидери наистина имат ограничен прозорец на възможности, когато става въпрос за създаване на суверенен и надежден възпиращ фактор за дипломатическата мека сила, в противен случай целта и необходимостта от съществуването на Европа в сегашния ѝ формат ще изчезнат напълно, заключава изданието.
Превод и редакция: БЛИЦ
