Дори на крайно незапознатите с армията и флота хора отдавна е ясно, че специалната операция в Украйна зацикли. Към края на осмия месец линията на фронта застина в мъртва точка и ако някъде помръдва, то съвсем не е в посоката, желана в края на февруари, пише Епицентър.

В тези условия даже е някак неловко да припомняме основните задачи, поставени от президента Владимир Путин пред тръгващите в боен поход руски войски - пълна демилитаризация и денацификация на Украйна. Уви, постигането на тези цели към днешния ден потъна в гъстия барутен дим над Донбас, Херсон и Харков и още повече — в във все по-гъстата политическа и пропагандна мъгла, която обгръща събитията там.

Защото за каква демилитаризация може да става дума, когато НАТО буквално затрупва съседната република с планини от оръжие? И за каква решителна денацификация могат да говорят командирите и офицерите-политработници в на руските войници в окопите, изпращайки ги на смъртен бой? Вече е очевидно, че огромната част от украинското население от другата страна на фронта отдавна се е отвърнало от Русия и няма как да бъде върнато обратно.

Не се съмнявам, че в Кремъл си дават сметка за всичко това, когато подбират на кого да поверят съдбата вече не на специалната военна операция, а на самата Русия.

Преди дни в ролята на спасител президентът издигна 55-годишния армейски генерал Сергей Суровикин, наричан от подчинените си "суровия генерал".

Кой е генерал Суровикин и защо бе избран именно той да оглави руските войски в Украйна?

Освен че оглави руските войски в Украйна, ген. Суровикин е и главнокомандващ Въздушно-космическите войски на Русия. От него се очаква да координира действията на фронта по-добре от предшественика си ген. Александър Дворников.

Главното е, че, доколкото се знае, Путин се доверява на ген. Суровикин почти безгранично. Мотивите за това може би се крият в сложната му военна биография.

По време на залеза на СССР, през 1987 г, той завършва със златен медал Омското общовойсково командно училище "Фрунзе". После стремително преминава прес всички етапи на успешния пехотен командир - командир на взвод, след това на рота.

През 1989 г едва не загива на учения, спасявайки подчинените си. Офицерът сам сяда зад руля на внезапно пламнала бойна машина на пехотата с пълен боекомплект и, рискувайки живота си, я отдалечава от изпадналите в паника войници.

В края на 80-те години воюва в контингента съветски войски в Афганистан.

Четири години след дипломирането си, когато се разпада Съветският съюз, капитан Суровикин вече командва батальон в знаменитата "придворна" 2-ра гвардейска Таманска дивизия под Москва.

Именно неговият батальон по заповед на министъра на отбраната Дмитрий Язов през нощта на 20 срещу 21 август 1991 г преминава по улиците на Москва към Белия дом, където най-отявлените привърженици на Елцин и хиляди излъгани от тях московчани довършваха с "народна революция" разгрома на издъхващата в мъки държава.

В тунела на Садовое колцо колоната бойни машини спира пред озверялата тълпа. От купола на машината Суровикин се опитва да призове към разум обезумелите "революционери". Два пъти стреля във въздуха с личното си оръжие. При опита си да спрат машините под веригите им загиват трима младежи, които после обърканият Михаил Горбачов обяви за герои на така старателно разрушавания от него Съветски съюз.

Удивително, но дори след победата на Елцин военната кариера на Суровикин не стига своя край. Въпреки че цели осем месеца преседява в ареста, докато върви предварителното следствие. Обвинението в държавна измяна пада, след като успява да докаже, че просто е изпълнявал заповеди на командването. И, за щастие, продължава службата си.

След това командва полк и дивизия, отначало в Екатеринбург, после и в Чечня. Именно в Чечня, по време на контратерористичната операция на руската армия, си спечелва славата на строг и взискателен командир и прозвището "суровия генерал".

Бил е началник на 20-а общовойскова армия, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Бил е и заместник-командващ последователно в три военни окръга. От 2013 г е командващ на Източния военен окръг.

През март 2017 г оглавява руската военна групировка в Сирия. Именно при Суровикин Русия постига решителен прелом в тази война. Там получава и прозвището "генерал Армагедон". Затова става Герой на Русия, а по някои сведения - особено приближен до Путин. Толкова, че при връщането си от Сирия получава лично от президента поста главнокомандващ Въздушно-космическите сили. Първият в руската история истински мотострелковак начело на цялата руска военна авиация.

Само по себе си това бе първият знак за височайшето доверие към генерал Суровикин. А втори такъв знак беше при какви именно обстоятелства новият президентски фаворит оглави обединената войскова групировка в Украйна. На 7 октомври 2022 г, в деня на своя 70-годишен юбилей, Путин намери време лично за позвъни на Суровикин и да го уведоми за нового назначение. Това безусловно е знак.

Сега нещата за този доста млад за заеманите от него едновременно два пълководчески поста генерал са съвсем прости. Ако се справи и победи - като минимум може да замени ген. Валерий Герасимов на поста началник на Генералния щаб. А може би да замести в креслото на министър дори самия Сергей Шойгу. Още повече, че самият Путин няма как да е доволен от провала на Сергей Кужугетович на "украинското направление".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук