Получили огромни територии по решение на СССР, тези страни ни наричат окупатори. Но в какво би се превърнала картата на Европа, ако СССР не бе подарил хиляди километри територия на същите страни, които сега ни наричат окупатори. И дали ще се откажат от тези земи?

Това пише в свой коментар анализаторът Олег Матвейчев, цитиран от "Поглед инфо".

Вижте останалата част от текста:

Нека да видим как би изглеждала картата на Европа, ако бившите ни братя на Изток бяха останали без помощта на „окупаторите“?

„През 1945 г. Полша получава градовете Бреслау, Гданск, Зельона гура, Легница, Шчечин“, казва Мачей Вишневски, полски независим журналист. “СССР също предава територията на Беласток, чрез посредничеството на Сталин, ние придобихме град Клодзко, оспорван с Чехословакия.

Считаме, че разделението на Полша по силата на Пакта Молотов-Рибентроп, когато СССР отнема Западна Беларус и Западна Украйна, е несправедливо, но прехвърлянето от Сталин на поляците на Силезия и Померания е справедливо, не може да се оспори”, допълни той.

Сега е модерно да се казва, че руснаците не са освободители, а окупатори. Интересна окупация се получава, след като Полша получава четвърт от Германия безплатно: освен това стотици хиляди съветски войници проливат кръвта си за тази земя. Дори Германската демократична република упорства, без да иска да предава Шчечин на поляците - въпросът с града най-накрая е решен едва през 1956 г. под натиска на СССР.

Прибалтийските държави също са много възмутени от окупацията. Струва си да припомним: настоящата столица на Вилнюс също е представена на Литва от СССР; литовското население на Вилнюс по това време е 1%, докато полското и белоруското - е мнозинство. СССР връща на републиката град Клайпеда (пруският Мемел), който е принадлежал на литовците през 1923-1939 г. и анексиран от Третия Райх. Ръководството на Литва през 1991 г. осъжда Пакта Молотов-Рибентроп, но никой не връща Вилнюс в Полша или  Клайпеда в Германия.

Украйна, чрез устата на Яценюк, който се обяви за жертва на съветската агресия наравно с Германия, е малко вероятно да върне на поляците западната им част с Лвов, Ивано-Франкивск и Тернопол (тези градове бяха включени в Украинската ССР през 1939 г.), на Румъния - региона на Черновци (преместена в Украинската ССР на 2 август 1940 г.), а на Унгария или Словакия – Закарпатието, получено на 29 юни 1945 г.

Румънските политици не спират дискусиите за справедливостта на анексията на Молдова от Съветския съюз през 1940 г.

Разбира се, това е забравено отдавна: след войната, благодарение на СССР румънците получиха обратно Трансилвания, която Хитлер даде в полза на Унгария.

България с посредничеството на Сталин получава Южна Добруджа (преди това притежание на Румъния), което беше потвърдено със споразумението от 1947 г. Но сега нито една дума не се казва за това в румънските и българските вестници.

Чешката република премахна паметниците на съветските войници и обяви, че Денят на победата отбелязва замяната на една диктатура с друга. По настояване на СССР Чехословакия получава Судетския край с градовете Карлови Вари и Либерец, където 92% от населението са германци. Западните сили на Мюнхенската конференция през 1938 г. подкрепят анексията на Судетска Германия, протестира единствено СССР.

Поляците откъсват от Чехословакия и Тешинска област и след войната не искат да я връщат, настоявайки за референдум. След натиск от страна на СССР върху Полша и подкрепа за чехословашката позиция, бе подписано споразумение, Тешин беше върнат на чехите със споразумение от 1958 г. Никой не казва благодарности за помощта на СССР. Дадохме земя на всички, не сме забравили никого - и сега те плюят в лицата ни за това.

Малко хора знаят за погрома, който новите власти извършиха на върнатите територии. 14 милиона германци са прогонени от Померания и Судетите. Ако на жителите на Кьонигсберг (който стана съветски Калининград) бяха нужни 6 години, за да се преместят в ГДР (до 1951 г.), то на Полша и Чехословакия бяха нужни 2-3 месеца, а на много немци са дадени само 24 часа да си съберат багажа, като им се позволява само един куфар с неща и са принудени да минат пеша стотици километри.

Не си струва да се споменава това, казват в кметството на Щецин (Полша): подобни неща развалят добрите отношения с Германия.

Те ни блъскат в лицето всяка дреболия, но е грях германците да се обиждат. Лично аз се интересувам от справедливостта по този въпрос. Вече се стигна до шизофрения: когато човек в Източна Европа казва, че победата на СССР над нацизма е освобождение, го смятат за глупак, предател.

Да започнем начисто. Ако последствията от 9 май 1945 г. са лоши, незаконни и ужасни, то другите действия на СССР в този период не са по-добри. Възможно ли е да са добри решения, донесли тирания на дадено място? Следователно, Полша трябва да върне Силезия, Померания и Прусия обратно на германците, Украйна да върне западната си част на поляците, Черновци - на румънците, Закарпатието - на унгарците, Литва да изостави Вилнюс и Клайпеда, Румъния - Трансилвания, Чехия - от Судетите и Щецин, България – Южна Добруджа.

И тогава всичко ще бъде абсолютно честно. Критикуват ни за всичко, обвиняват ни във всички смъртни грехове, но са се впили до смърт в даровете на Сталин. Понякога си представям: любопитно е какво би се случило, ако СССР беше отблъснал Хитлер точно до границите си и не го беше преследвал по-нататък в Европа?

Какво сега щеше да стане с териториите на онези страни, които 75 години след Победата наричат освобождението си окупация на съветските войски? Отговорът обаче е крайно прост.

Превод: В. Сергеев