Северноатлантическият алианс, който в продължение на 75 години беше гарант за сигурността на Запада, може да не оцелее след евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Такъв тревожен сценарий очертаха анализатори от Bloomberg, според които НАТО преживява може би най-дълбоката криза в историята си.
Макар пълномащабната война в Украйна да събуди Алианса и да доведе до разширяването му с Финландия и Швеция, завръщането на Тръмп в Белия дом възроди екзистенциални въпроси за неговото бъдеще.
Четири кризи в една
Според анализа, НАТО е изправено пред четири едновременни кризи:
Криза на сигурността: Предизвикана от войната на Русия в Украйна.
Криза на подготовката: В резултат на десетилетия съкращения в европейските армии.
Криза на приоритетите: Породена от стратегическия фокус на САЩ към Азия и Китай.
Криза на доверието: Изострена до краен предел от реториката и действията на Доналд Тръмп.
Именно последната криза е най-опасна. Съюзниците вече не са сигурни, че основополагащият член 5 от Вашингтонския договор – „един за всички, всички за един“ – ще бъде активиран при нужда.
Реториката на Тръмп и финансовият натиск
Тази несигурност се подхранва директно от Доналд Тръмп. Още по време на предизборната си кампания той заяви, че няма да защитава съюзници, които не плащат достатъчно за отбрана, и дори би насърчил Русия „да прави с тях каквото си иска“.
Ключов елемент в неговата критика е финансовият въпрос. Тръмп настоява разходите за отбрана да скочат от договорените 2% до 5% от БВП – идея, която, макар и шокираща, вече се обсъжда сред съюзниците.
Важно е да се отбележи, че популярният наратив за американската вноска е подвеждащ. Гигантският бюджет за отбрана на САЩ (над 800 млрд. долара) не е същото като вноската в общия бюджет на НАТО. През 2023 г. директната вноска на Вашингтон е 521 млн. евро (15,9%) от общо 3,3 млрд. евро, което е съпоставимо с вноската на Германия (15,7%).
Европа се готви за живот без САЩ
На фона на заплахите за изтегляне на САЩ от Алианса, острата реторика и намаляването на американския контингент в Европа (днес той е около 85 000 души, 5.5 пъти по-малко от пика на Студената война), Европа започва да моделира бъдеще без американски гаранции.
Този процес ще е скъп и дълъг – до 1 трилион долара и между 10 и 25 години. В отговор на това се възражда идеята за обща европейска армия, а френският президент Еманюел Макрон още през 2019 г. предупреди за „мозъчната смърт на НАТО“ именно заради липсата на координация с Вашингтон.
Ключовата роля на Украйна
В този нов пъзел ключов фактор е Украйна. С изградената си милионна, закалена в битки армия, тя притежава военна мощ, с каквато нито една европейска членка на НАТО не разполага. Президентът Володимир Зеленски дори предложи украински войници да заменят американските в Европа – идея, която илюстрира новите реалности в сферата на сигурността на континента.
Ще доживее ли НАТО своята 80-годишнина?
Въпросът дали Алиансът ще оцелее, остава отворен. Германското разузнаване вече предупреди, че Русия не вярва в ефективността на член 5 и може да подложи НАТО на изпитание. Ако в такъв критичен момент Алиансът не реагира единно, това ще бъде неговият край. Нестабилността, породена от вътрешни политики в САЩ, се оказва също толкова голяма заплаха, колкото и външната агресия.
