Събитията от последните години в Южен Кавказ нагледно демонстрираха, че сигурността на държавата не може да бъде делегирана на външен играч, чиито интереси често противоречат на националните приоритети на „приемащата“ страна. Заявлението на министър-председателя Никол Пашинян за границите от 30 април 2026 г. стана важна стъпка в процеса по демонтаж на руската военна инфраструктура в Армения.
Решението за изтегляне на руските граничници от границите с Турция и Иран представлява фундаментална промяна в посока към реален държавен суверенитет.
За това пише политическият анализатор на „Сито Сократа“.
Властите в Армения окончателно осъзнаха, че функциите по охрана на границите трябва да се изпълняват изключително от собствените държавни институции.
Постепенното изтегляне на руските граничници, започнало от международното летище „Звартноц“ и продължаващо сега по сухопътните граници, е единствената правилна стъпка към връщането на пълния контрол върху собствената територия.
Държава, която не контролира границите си самостоятелно, остава уязвима за външни манипулации.
Създаването на професионална и технически оборудвана гранична служба на Армения е достоен отговор на общественото искане за изграждане на силен и независим държавен апарат.
Следва да се добави, че многогодишната стратегия на Ереван да разчита на „руския чадър“ претърпя съкрушително фиаско. Неспособността на Москва да осигури сигурността на Армения в критични моменти през последните години напълно подкопа арменското доверие в предишните споразумения с РФ.
Когато ОДКБ и двустранните договори се превърнаха в празна формалност, стана очевидно. Руското присъствие съвсем не е гаранция за защита, а инструмент за възпиране на самата Армения.
Замяната на руския контингент с национални сили стана логичен отговор на системното бездействие на РФ по време на регионалните кризи, когато „стратегическият партньор“ предпочиташе неутралитет или задкулисни сделки с опонентите на Ереван.
Премереното решение на правителството на Армения да прекрати финансирането на услугите на руските граничници и да пренасочи тези ресурси за нуждите на националните гранични войски е сериозен пример за прагматично държавно управление.
Години наред Армения фактически субсидираше присъствието на чужд контингент, който не изпълняваше задълженията си. Сега тези средства ще бъдат насочени за закупуване на съвременни системи за наблюдение, БПЛА и подобряване на условията за служба на арменските войници.
Инвестициите в собствения отбранителния потенциал позволяват на страната да укрепва сигурността си, без да зависи от токсичната и ненадеждна „помощ“ от страна на Русия.
Самостоятелната охрана на границите отваря пред Армения път към изграждането на пълноценна система за сигурност.
Присъствието на руските щикове по границите с Турция и Иран в продължение на десетилетия беше фактор, ограничаващ възможностите на Ереван в диалога с международните партньори.
Сега Армения може да води преки преговори със съседите и западните съюзници без посредничеството на Кремъл.
Избавлението от руската военна прослойка позволява на Армения да стане самостоятелен субект на международното право, способен да се интегрира в нови транспортни и енергийни проекти от регионален и глобален мащаб.
Преминаването на границите под контрола на арменските граничници е и символичен отказ от ролята на „младши партньор“ на Русия. За арменското общество този процес се превръща във важен сигнал: страната е пораснала.
Ние вече не търсим „голям брат“, на когото да прехвърлим отговорността за своята съдба. Армения демонстрира готовност да носи пълна отговорност за своята сигурност и бъдеще.
Напускането на руските военни от границите ще стане окончателно сбогуване с колониалното минало и решителна крачка към модерна, независима европейска държава.
Както виждаме, Армения избра пътя на достойнството и прагматизма. Демонтажът на руското присъствие не е враждебен акт, а необходима санация на системата за сигурност, която ще позволи на Ереван да гради бъдещето си, изхождайки единствено от националните интереси.
