Когато в петък вечер е започнала стрелбата в ресторант „Каса Ностра” в Париж, Сафер е бил на работа зад бара. Стоейки близо до мястото, на което едва не загинал, той спокойно си спомня за зловещото преживяване. „Бях на бара. Чухме експлозии – наистина силни. Всички започнаха да крещят, върху нас се сипеха стъкла. Беше ужасно. Навсякъде имаше стъкла, които ни удряха по лицата”, разказва той пред БиБиСи, цитиран от bTV.
&bdquo;Видях две жени на терасата, които бяха ранени &ndash; едната в китката, другата в рамото. Кървяха много&rdquo;, спомня си Сафер. Въпреки риска той не можел да не им помогне. Изчакал стрелбата да затихне и изтичал при пострадалите жени. &bdquo;Взех ги с мен и се втурнахме към мазето. Стоях с тях и се опитах да спра кървенето. Докато бяхме долу, чувахме изстрелите, които продължаваха горе&rdquo;, продължава разказа си Сафер. <br /> <br /> По време на бягството им обаче ужасът бил дори по-голям. &bdquo;Когато излязохме навън, видяхме тела на улицата. Толкова много ранени&rdquo;, казва Сафер.<br /> <br /> 54-годишният Жан-Пол Люгон живее наблизо и пристигнал там само минути след като убийците са си тръгнали. Той е бил в кухнята, когато чул изстрели. &bdquo;Стрелбата продължи сякаш цяла вечност &ndash; най-малко 2 или 3 минути непрестанна стрелба. Можете ли да си представите? Изтичах долу и видях трима мъртви на земята&rdquo;, споделя той.<br /> <br /> &bdquo;Чувствам толкова много гняв. Чист гняв. Това са невинни хора&rdquo;, допълва Жан-Пол. Той е благодарен на късмета си, тъй като е имал среща в ресторанта, но ангажиментът му пропаднал.<br /> <br /> &bdquo;Каза Ностра&rdquo; се намира в източния 11-и район, който е смесен &ndash; има много мюсюлмани и хора от арабски произход. Люгон е шокиран, че неговият квартал е нападнат. В северния 18-и район, един от основните мюсюлмански квартали на Париж, гневът също е осезаем.<br /> <br /> &bdquo;Не сме като тях&rdquo;, казва за нападателите 44-годишният Джамал. &bdquo;Нямаме нищо общо с тях. Отвратени сме&rdquo;, категоричен е той. Джамал се притеснява и за по-дълбокото влияние, което атаки като тези оказват върху мюсюлманската общност. &bdquo;Французите не ни приемат&rdquo;, казва той.<br /> <br /> Ролята на исляма във Франция е постоянна част от публичното говорене. Когато се оказа, че френски граждани са извършили нападението над &bdquo;Шарли Ебдо&rdquo;, се повдигнаха въпроси за живота на младите мюсюлмани във Франция. Защо тези хора искат толкова да навредят в името на Господ? Какво се е объркало в живота им? Има ли Франция конкретен проблем?<br /> <br /> Сафер няма отговорите на тези въпроси. Той живее в 11-и район и е мюсюлманин от алжирски произход. В някои отношения историята му прилича на тази на Ласана Батили, млада имигрантка от Мали, която е скрила група от изплашени клиенти от нападението над магазина за кашерни храни през януари.<br /> <br /> И двамата са мюсюлмани и са рискували живота си за другите, докато в същото време други хора с тяхната религия са способни да извършат клане. Този контраст вероятно илюстрира сложната природа на мюсюлманските отношения във Франция.<br /> <br /> Запитан какво мисли за това, че убийците твърдят, че действат в името на исляма, той казва: &bdquo;Това няма нищо с религията. Истинските мюсюлмани не са създадени, за да убиват хора. Това са престъпници&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ, АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ ЗА КЪРВАВИТЕ АТЕНТАТИ В ПАРИЖ</strong></span>