В Сърбия българските окупатори работят по нацистки модел по време на Втората световна война.
Създават мрежа от концентрационни лагери и затвори в окупираните земи. Сред тях се открояват лагерите в Петрич, Струмица и други градове, където са държани и унищожени хиляди хора.
За разлика от немските лагери на смъртта, които целят индустриално унищожение, българските лагери са хаотични и брутални, но не по-малко ужасяващи. Затворниците са подложени на глад, мъчения, болести и екзекуции.
Това са само част от поредната изпълнена с омраза публикация срещу България в съседна Сърбия, съобщава БГНЕС. В обширния „анализ“, който е озаглавен „Нацистките престъпления в Югославия и ролята на българската армия“ се говори за „безпрецедентни жестокости и военни престъпления, извършени от нацистка Германия и нейните съюзници“.
Системно изтребване
„Окупацията на Сърбия доведе до системно изтребване на цивилното население, грабежи, насилие и разрушения, чиито мащаби и днес предизвикват ужас и изискват внимателно проучване.
Особено място в този трагичен контекст заема участието на българската армия в престъпления срещу югославските народи, което е в основата на агресията, оправдаваща жестокостта като средство за постигане на политически цели. В Югославия това доведе до създаването на мрежа от концентрационни лагери, в които затворниците бяха подложени на мъчения, малтретиране и масови екзекуции.
Сред най-известните лагери са Ясеновац, Стара Градишка и Сисак, където са загинали стотици хиляди хора, предимно сърби, евреи, роми и антифашисти. Тези лагери бяха ужасяваща система на унищожение, където смъртта беше нещо обичайно и човешкият живот не струваше нищо“, пише авторът и добавя:
Германските окупационни войски действат с особена жестокост, използвайки различни методи на терор за потискане на съпротивата и сплашване на местното население.
Разстреляни са заложници, опожарени са села, унищожена е инфраструктура. Масовите екзекуции на цивилни се извършват редовно, често без съд и следствие, превръщайки се в инструмент за сплашване и демонстрация на сила. Окупаторите се стремят не само да окупират територията, но и да подчинят напълно местното население, унищожавайки националната му идентичност и културно наследство.
В публикацията се подчертава, че „Германия не е действала сама“.
„Кървава следа оставят и на територията на окупирана Югославия нейните съюзници, сред които съществена роля играе българската армия. България, която се присъединява към силите на Оста, получава контрол над големи територии от Южна Сърбия и Македония, населени предимно със сърби, македонци и евреи.
Мрежа от лагери
Там български военни части извършват масови убийства, депортации и други военни престъпления. Българската окупационна администрация по нацистки модел създава мрежа от концентрационни лагери и затвори в окупираните територии. Сред тях се открояват лагерите в Петрич, Струмица и други градове, където са държани и унищожени хиляди хора.
За разлика от немските лагери на смъртта, които целят масово унищожение, българските лагери са хаотични и брутални, но не по-малко ужасяващи. Затворниците са подложени на глад, мъчения, болести и екзекуции“, пише още авторът в близкия до режима на Александър Вучич и особено до Сръбската православна църква сайт „Васеленска“.
Според него „участието на българската армия във военните престъпления се проявявало под различни форми“. Това не са само масови разстрели и депортации, но и системно грабежи и унищожаване на имущество.
„Българските войници участват в насилствени действия срещу мирното население, изнасилвания и грабежи. Всичко това е придружено от пропаганда, насочена към оправдаване на насилието и потушаване на всяка съпротива. Заслужава обаче да се отбележи, че не всички български войници са участвали в тези престъпления. Имаше случаи на дезертьорство и съпротива“, се казва още в статията.
„Характерна особеност на престъпленията на българската армия е насочеността им към етническо прочистване. Българските власти водят политика на насилствена асимилация, стремейки се да потиснат националното съзнание на местното население.
Македонците, сърбите и евреите са подложени на потисничество, депортиране и физическо изтребление. Целта е да се създаде „чиста“ българска територия, освободена от „нежелателни“ елементи.
В следвоенния период участието на България в престъпления срещу човечеството е обект на много изследвания и дебати.
Болезнена тема за обществото
Пълното признаване на вината и отговорността за извършените действия обаче остава сложна и болезнена тема за българското общество, въпреки многобройните свидетелства и документи, потвърждаващи фактите за кланетата и зверствата, все още не са напълно установени подробностите и мащабите на извършените от българската армия военни престъпления“, предупреждава авторът.
„Разследването на военните престъпления на нацистка Германия и нейните съюзници в окупирана Югославия, включително ролята на българската армия, е жизненоважно за разбирането на ужасите на Втората световна война и предотвратяването на подобни трагедии в бъдеще.
Необходимо е да се пази паметта на жертвите, да се подкрепят усилията за установяване на истината и да се търси справедливост за пострадалите от безчовечност и жестокост.
Подробното проучване на свидетелства, архивни документи и мемоари ни позволява да възстановим картината на случилото се и да подчертаем отговорността на всеки участник в тази трагедия, за да предотвратим подобно нещо в бъдеще. Само чрез помнене и дълбоко разбиране на миналото можем да осигурим мирно бъдеще“, се казва в края на публикацията
