Русия отбеляза 81 години от победата над нацистка Германия с традиционния военен парад на Червения площад, но тазгодишната церемония се оказа една от най-необичайните и силно охранявани в последните десетилетия.
За първи път от близо 20 години по време на парада липсваше мащабното представяне на тежка сухопътна военна техника – танкове, бронетранспортьори, ракетни установки, системи за противовъздушна отбрана и балистични ракети не преминаха през центъра на Москва.
От руското министерство на отбраната обясниха отсъствието на бойните машини с „текущата оперативна ситуация“ – формулировка, която мнозина анализатори свързват пряко с продължаващата война в Украйна и необходимостта значителна част от техниката да остане на фронта.
Според наблюдатели това е и знак за променения характер на военния парад, който традиционно служеше като демонстрация на военна мощ пред вътрешната публика и света.
Москва под извънредна охрана
Подготовката за парада премина при безпрецедентни мерки за сигурност.
В дните преди церемонията в Москва бяха ограничени мобилните комуникации и интернет, част от летищата временно преустановиха работа, а в централните части на града бяха разположени контролно-пропускателни пунктове, снайперисти и засилени полицейски и военни патрули.
Причината за засилената охрана не е случайна. Само дни преди честванията украински дрон удари жилищна сграда на няколко километра от Кремъл, което допълнително засили опасенията от потенциални атаки по време на символичното събитие.
Руските власти многократно предупреждаваха, че всяка провокация около 9 май ще получи „твърд отговор“.
От напрежение до временно примирие
В навечерието на парада Кремъл обяви едностранно примирие за 8 и 9 май, като предупреди, че при нарушаването му може да последва „масивен ракетен удар“ срещу центъра на Киев.
Първоначално президентът Володимир Зеленски отхвърли предложението, заявявайки, че Москва се опитва да гарантира спокойното провеждане на парада и да избегне атаки с дронове.
По-късно обаче украинската страна потвърди тридневно примирие, договорено с посредничеството на САЩ и президента Доналд Тръмп.
Зеленски подписа и указ, с който гарантира, че по време на парада няма да бъдат насочвани оръжия към Червения площад – ход, възприет като дипломатически сигнал за деескалация, макар и временна.
По-малко чуждестранни лидери, по-различен парад
Международното присъствие на тазгодишните чествания беше значително по-ограничено в сравнение с предишни години. Сред потвърдените гости бяха президентът на Беларус Александър Лукашенко, президентът на Лаос Тхонглун Сисулит и малайзийският крал Султан Ибрахим.
Липсата на по-широко международно участие се разглежда като отражение на дипломатическата изолация, в която Москва се намира след началото на войната в Украйна.
Военните паради на Червения площад бяха възстановени от Владимир Путин през 2008 г., след като изчезват за известен период след разпадането на СССР. В продължение на години те бяха символ на руската военна мощ, демонстрирайки модерни танкове, ракетни системи и авиация.
След началото на войната в Украйна форматът постепенно започна да се променя – през 2022 г. липсваше въздушната част, през 2023 г. тежката техника беше силно ограничена, а през 2024 г. акцентът беше поставен върху показването на пленена западна техника.
Тазгодишният парад обаче бе определен от мнозина като най-ограниченият и най-предпазливо организираният от години насам – символичен знак за променената реалност, в която Русия отбелязва Деня на победата.
