На лист хартия Маркос скицира очертанията на кюрдския затвор, в който е прекарал 95 дни. "Представете си килия от 65 кв.м., в която са хвърлени над стотина души! Спиш само на една страна или в седнало положение", разказва пред "Дойче Веле" 47-годишният испанец. Той е родом от Рабаналес - село в североизточна Испания.

Маркос, чието кодово име било "д-р Делил", е един от тримата испанци, които през август миналата година са задържани в Генералната дирекция по сигурността в Ербил - огромна сграда в столицата на Иракски Кюрдистан. Маркос служел като санитар в доброволческите съпротивителни отряди YBS, чиято задача била да защитава йезидското малцинство от радикалните ислямисти на т.нар "Ислямска държава" (ИД).

През 2014 година, когато ИД започва масово да избива йезиди, Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) се намесва, за да защити йезидското население от нападенията на терористите от ИД. В разгара на битката срещу ИД обаче през март 2017 се стига до сблъсъци между силите на съпротивителните отряди и кюрдските милиции пешмерга. Съпротивителните отряди си сътрудничат често със Сирийските демократични сили - мултиетническата коалиция, подкрепяна от Вашингтон. Само че Анкара обвинява тази коалиция в поддържане на връзки с ПКК, която е забранена в Турция и е смятана както там, така и в САЩ и в ЕС за терористична организация. Тесните връзки между Анкара и управляващата партия в Иракски Кюрдистан водят до по-внимателна проверка на сътрудничеството между съпротивителните отряди YBS и Сирийските демократични сили.

Враждуващи бойци в една и съща килия

"Все ни е едно дали сте бойци на ИД или пък на ПКК" - Маркос често чувал мъчителите му да повтарят тези думи. Затворниците от YBS били принудени да делят единствената затворническа тоалетна с бойци на ИД. "Телевизорът през цялото време беше включен: сутрин звучаха строфи от Корана, а следобед гърмеше турска музика. И всичко това - само и само да не мигнем дори за минута дори", разказва Маркос.

На тримата испанци не им е казано нито колко време ще останат в затвора, нито пък защо са хвърлени зад решетките. Те прекарвали целия ден в килията - разрешена им била разходка в двора само по 20 минути на ден. Затворническите стени били с височина около 15 метра, между тях били опънати телени мрежи. Ако имало промени в делника, то те били за по-лошо. "След посещението на делегация на испанското посолство ме преместиха в единична килия. Прекарах в нея два дни - в пълен мрак. На третия ден в килията влязоха петима мъже и ми нанесоха жесток побой", спомня си Маркос. Той и неговият другар по килия често чували писъците на хората, които били измъчвани в единичната килия, макар че "телевизорът гърмеше с пълна сила", разказва Маркос.

Той разказва, че делегация на Червения кръст неведнъж била в затвора, за да се осведоми за състоянието на затворниците. "Това беше игра на котка и мишка. В килиите оставяха неколцина затворници, а останалите ги откарваха на друго място, за да не могат сътрудниците на Червения кръст да видят лицата им", разказва Маркос.

На 26 ноември той бил пуснат на свобода. Освободен бил преди това и Робин, другият от тримата задържани испанци. Третият обаче, един 21-годишен мъж от Андалусия с кодово име "Агир" бил задържан още по-дълго.

Беше непоносимо!"

"Условията бяха толкова непоносими, че някои се опитваха да се самоубият - с изплетени от одеялата въжета или пък дори от тънките алуминиеви капаци на кофичките за кисело мляко", разказва 21-годишният испанец в телефонен разговор за "Дойче Веле". Той казва, че е бил държан в затвора 111 дни.

Разказите на тримата испанци много напомнят тези на други мъже от западни страни, които са били задържани в Иракски Кюрдистан, казват Робърт Дой и Рей Люис-Ейлинг, които са прекарали в затвора 40 дни заедно с тримата испанци. Преди да ги откарат в килия на Генералната дирекция за сигурност, на двамата било казано, че ще бъдат екзекутирани.

"Дойче Веле" разговаря и с американците Патрик Касприк и Джон Лоук, които са участвали в боеве на страната на кюрдските Народни отряди за защита YPG. От 29 ноември до 22 декември те са били задържани в затвора в Ербил. Касприк и Лоук също разказват за препълнени килии и издевателства. "Всички затворници бяха малтретирани. Пазачите нанасяха побои включително на сезонни работници и на деца", казв Касприк.

Международният комитет на Червения кръст в Ирак потвърди пред "Дойче Веле", че чуждестранни затворници са били държани в иракски затвори и между тях е имало жени и деца. Точният им брой обаче не е ясен. Говорител на организацията посочи, че тя е поискала сведения от иракските власти и чужди посолства в Ирак във връзка с група жени и деца от 20 западни страни. Говорители на Сирийските демократични сили и на ПКК също потвърдиха пред "Дойче Веле", че в иракско-кюрдски затвори са хвърлени чуждестранни бойци.