Илън Мъск трябва да понесе „лични санкции“ и дори заплаха от „заповед за арест“, ако бъде установено, че предизвиква обществени безредици в своята социална медийна платформа, каза бивш изпълнителен директор на Twitter.

Не може да бъде правилно милиардерът собственик на X и други технологични ръководители да могат да сеят раздор без лични рискове, пише в британското издание Guardian Брус Дейзли, бивш вицепрезидент на Twitter за Европа, Близкия изток и Африка.

Той казва, че министър-председателят Кийр Стармър трябва да „засили“ законите за онлайн безопасност и да установи дали медийният регулатор Ofcom „е в състояние да се справи с бързите действия на хора като Мъск“.

„Според моя опит тази заплаха от лична санкция е много по-ефективна за ръководителите, отколкото рискът от корпоративни глоби“, пише Дейзли, като твърди, че подобни санкции могат да повлияят на бързия начин на живот на технологичните милиардери.

Правителството на Великобритания призова платформите на социалните медии да действат отговорно, след като във Великобритания се разразиха бурни безредици след фаталното намушкване с нож на три момичета по време на клас по танци в Саутпорт миналия месец.

Премиерът обвини социалните медийни компании, че са позволили разпространението на фалшиви твърдения, че нападателят е търсещ убежище, а полицията все по-често преследва онези, заподозрени в използване на онлайн публикации за подбуждане към насилие.

В един пост Мъск написа: „гражданската война е неизбежна“ във Великобритания, език, който министърът на правосъдието Хайди Александър определи като „неприемлив“.

Мъск нарече Стармър „лицемер“ заради подхода му към полицията. Мъск също сподели фалшива публикация, в която се предполага, че Стармър планира да създаде „лагери за задържане“ на Фолклендските острови, публикация, която той по-късно изтри.

Дейзли, който е работил в Twitter, сега X, в периода 2012-2020 г., описва Мъск като човек, който „е приел аурата на тийнейджър в автобуса, създавайки много шум“.

Той добавя: „Ако Мъск продължи да предизвиква размирици, заповед за арестуването му може да го ядоса, но ще има ефект на фокусиране на ума му.“

„Действията на Мъск трябва да бъдат сигнал за събуждане за правителството на Стармър тихо да приеме закони, за да си върне контрола върху това, което колективно сме съгласни, че е допустимо в социалните медии“, твърди той.

Дейзли казва: „Въпросът, пред който сме поставени, е дали сме готови да позволим на милиардер олигарх да отправя удари към нашето общество. Идеята, че бойкотът, независимо дали от високопоставени потребители или рекламодатели, трябва да бъде единствената ни санкция, очевидно е безсмислена.

Той продължава: „В краткосрочен план на Мъск и колегите му ръководители трябва да се напомни за наказателната им отговорност за действията им съгласно съществуващите закони. Британският закон за онлайн безопасност от 2023 г. трябва да бъде подсилен с незабавен ефект.

Позовавайки се на алгоритъма на X, който дава приоритет на собствените туитове на Мъск, той пише: „Мъск може да принуди гневните си туитове да излязат на предна линия, но волята на едно демократично избрано правителство трябва да означава повече от яростта на технологичен олигарх.”

Той продължава: „Въпреки опитите да позиционира „свободата на словото“ като философско убеждение, причината за нейната популярност сред технологичните фирми е чиста и проста – тя е евтина.

„Подходът, възприет от технологичните фирми, е по-малко свързан с принципи, а повече с парите – както се вижда от нарастващата подкрепа за Тръмп в общността на капитала в Сан Франциско.

„Ние се колебаехме да наречем технологичните милиардери олигарси, защото хора като Бил Гейтс, Марк Зукърбърг и Джак Дорси държаха внимателно политическата си власт. Да се ​​иска от олигарсите да бъдат отговорни за това, което позволяват техните платформи, е напълно възможно".

Превод и редакция: БЛИЦ