Богат и прокълнат: Историята на призрачното имение Уинчестър
Животът на Оливър протича без сътресения. Има един син – Уилям. Той се оженил за най-красивото момиче в Кънектикът – Сара, която била израснала в богато семейство, което не е позволявало да има нито една грижа в живота си. Тя се омъжила за още по-богат съпруг, който я боготворял и също не давал да има нито един облачен ден. Може би това е причината Сара да не успява да се справя психически с кризите, които настъпили в живота ѝ.
През 1866 г. ражда момиченце – Анна, което умира скоро след раждането си. Сара е безутешна. Седмица не казала и дума, не се отделяла от трупа на бебето и не позволявала да го погребат. Изпаднала в тежка депресия, която не я пускала години наред. Не направила опит да има други деца.
Точно когато започнала да се успокоява и да се връща към нормален живот, трагедиите се подновили. През 1880 г. свекърът ѝ Оливър починал. Съпругът ѝ Уилям останал наследник на богатството му. Но и той починал само 4 месеца по-късно от туберкулоза. Така огромното наследство останало във владение на вдовицата на Уилям – Сара. Тя наследила състояние от $20 млн. и 50% акции в компанията за оръжия Уинчестър, което в днешно време се равнява на $30 000 приход на ден.
Въпреки огромното си имущество Сара се чувствала много нещастна. Страдала от безсъние, имала кошмари и видения. Отишла при медиум с надеждата да ѝ помогне. На сеанса той ѝ казал, че се свързал с покойния ѝ съпруг и че има послание от него. То гласи: Парите на семейство Уинчестър са прокълнати, защото са изцапани с кръв. Духовете на всички убити с пушка Уинчестър ще я преследват. Трябва да продаде всички имоти в Кънектикът, да тръгне на запад и да спре там, където чувства, че трябва да построи новия си дом. Неговият строеж никога не бива да спира, защото ако строежът приключи, Сара ще умре.
Тя повярвала на всяка дума, продала всичко и заминала. Така стига до Сан Хосе, Калифорния и купува неголям имот през 1884 г. Негов собственик е д-р Колдуел. Не искал да го продава, но Сара му дала сума, на която не могъл да устои.
Така започнал един безкраен строеж без предварителен план, правен от архитект. Всяка сутрин Сара се събуждала в различно настроение и диктувала на строителите. Бутали се стени, изграждали се кули. Резултатът е огромно имение във викториански стил, изграждано 38 години до смъртта ѝ през 1922 г. Сара починала на 83 години.
Имението разполага с 160 стаи, 47 стълбища, 47 камини, множество фалшиви комини и външни стълби. Сред най-интересните особености на имота са стаи, които се преливат една в друга, врати, които не водят до никъде, тайни коридори, стълби, които свършват в тавана.
Идеята на Сара е била да заблуди духовете, които я преследват. Затова интериорът се променял ежедневно. Числото 13 присъства из цялото имение. 13 купола, по 13 стъкла в прозорците, по 13 панела в стените, 13 секции в паркета. Домакинята вярвала, че фаталното число я пази.
Сградата била пълна с огледала, защото призраците се боят от тях. През 1906 г. земетресение разрушило част от имота, но Сара била щастлива, че така строежът ще се забави още. Друг неин навик бил да сменя по няколко ката дрехи и перуки за заблуда на преследвачите си. Няколко пъти и самата тя се губела измежду странните стаи и била намирана от работниците на сутринта.
След смъртта ѝ единствена наследница останал племенницата ѝ Франсис Мариот. Но вместо голямо наследство не получила почти нищо. Огромният и вечностроящ се имот погълнал почти всички пари на леля ѝ. Франсис търсила сейф в къщата, който така и не намерила. Така парите, изкарани от пушките Уинчестър, били изхарчени от лудостта на Сара да се спаси от душите на убитите с тези пушки.
Днес имението е музей, известен като Призрачната къща Уинчестър. Срещу сумата от $40 посетителите могат да видят за какво е похарчено голямото наследство. Екскурзоводите не позволяват на туристите да се отделят от групата, за да не се изгубят в зловещата къща, смятана за една от най-страшните дестинации в света. Много посетители твърдят, че чуват страни шумове, а според други духът на Сара все още обикаля из стаите.
Източник: sanovnik.bg
Последвайте ни
0 Коментара: