Вече няма кой да му прави сянка: Раул Кастро, на 85 години, най-накрая ще получи цялото наследство на властта, която му бе предадена от неговия по-голям брат Фидел. За Раул Кастро, излизането от сянката стана факт през юли 2006 г., когато внезапен здравословен проблем принуди Фидел да отстъпи властта на този дискретен по-малък брат, когото винаги е представял като свой наследник.
Раул Кастро, министър на отбраната от есента на 1959 г., още от зората на Кубинската революция, оглави официално Държавния съвет и правителството през февруари 2008 г., след като Фидел отказа да се върне на преден план, припомня vesti.bg.

Толкова сдържан и спокоен, колкото Фидел е темпераментен и кипящ от енергия, Раул се наложи малко по малко като "силния човек" във властта, отстранявайки лека-полека старите бойни другари, които Фидел бе прикрепил към него през лятото на 2006 г., за да ги замени с верни военни.

Команданте все пак остана първи секретар на Кубинската комунистическа партия (ККП) - пост, който заемаше, откакто я бе основал през 1965 г. Раул обаче го наследи и начело на ККП на неин конгрес през април 2011 г.

Под неговите тежки клепачи, спечелили му в Куба прякора "Китаеца", които той крие зад фини очила, Раул има поглед върху всичко. И въпреки ниския си ръст и тънки мустачки, които никога не е можело да се мерят с брадата на неговия по-голям брат, той знае да удари с юмрук по масата.

"Ако нашите врагове дойдат и ме елиминират, на мое място ще дойдат други, още по-радикални", заяви публично Фидел Кастро през 1959 г., преди да посочи по-малкия си брат за свой наследник.

Оттогава братята Кастро написаха единствена по рода си история на сътрудничество на върха, начело на една страна, която се съпротивлява повече от половин век на американската суперсила, на 150 километра северно от нейните брегове.

За мнозина историци именно този непоколебим съюз между Фидел и Кастро е позволил на Куба да оцелее, не само срещу атаките на американския "империалистически враг", както те наричат Съединените щати, но и след разпадането на "Големия съветски брат", изпаднал в агония в края на 80-те години на миналия век..

Дискретен и старателен
Редом до Фидел - стратег визионер с изключителна харизма, нямащ равен в решаването на кризисни ситуации - винаги е бил нащрек неуморимият организатор Раул, който изплете търпеливо мрежата от верни на режима хора.
Заради неговата дарба на старателен организатор, Фидел много бързо поверява на Раул ръководството на "революционните въоръжени сили".

Същите тези умения ще заведат с успех кубинската армия в сърцето на Африка, в Етиопия и Ангола, през 70-те и 80-те.

Със същото това търпение и прецизност Раул пристъпи към трансформирането на въоръжените сили, като им повери цели сектори от икономиката - основна причина за оцеляването на режима през 90-те години на миналия век.

И отвори Куба за пазарната икономика, като разреши през 2011 г. на кубинците да продават своите автомобили и жилища и ги насърчи да напускат държавната работа, за да се влеят в частния сектор.

След това Раул Кастро вдигна суровите ограничения за пътуване, наложени преди 50 години - основно искане на дисидентите, които изведнъж станаха по-дискретни.

Най-сетне Раул стана архитект на историческото сближаване със Съединените щати, обявено в края на 2014 г., като възприе по-прагматичен дипломатически курс. Все така непреклонен по най-важните въпроси, Той успя да даде на Вашингтон необходимите гаранции за започване на това размразяване.

Сменящ военната униформа с гуаябера (традиционна кубинска риза с четири джоба) и традиционен костюм, Раул Кастро не обича медиите, за разлика от Фидел, който си играеше с удоволствие с тях.

Скъп на думи, той не обича импровизациите при произнасянето на речи, докато Фидел бе най-добър именно в лиричните отклонения, с които кичеше публичните си изказвания.

Минаващ често за бохем с тънко, но остро чувство за хумор, Раул винаги е проявявал силна привързаност към семейството, като пълна противоположност на своя брат.

Съпругата му Вилма Еспин, с която се запознават като партизани през 1959 г., оглавяваше дълго време Федерацията на кубинските жени, преди да почине през 2007 г. Двамата имат четири деца, едно от които, Мариела, ръководи Националния център за сексуално образование и, като се провъзгласява за "революционер дисидент", води активна кампания в подкрепа на правата на хомосексуалистите.