Да носиш бяло в сряда. За жените в Иран това съвсем не е въпрос на мода, а истински протест - защото нямат право да ходят без хиджаб в родината си. Това право, както и десетки други свободи, са им отнети след ислямската революция от 1979-та. В знак на протест, всяка сряда, хиляди иранки се обличат в цвета на мира, за да покажат, че не са се отказали да се борят за правото си на избор.

„В Иран, от 7-годишна възраст трябва да носиш хиджаб. Ако не носиш  - не можеш да посещаваш училище. И при мен беше така – израснах в малко селце, трябваше да нося хиджаб дори у дома, със семейството си. Можех да съм свободна само тайно и насаме. Виждах толкова много жени, момичета около мен, които имаха същата тази тайна, открадната свобода. Защото навън ни чакаше Полицията по морала”, разказа Масих Алинежад, която организира кампанията „Бялата сряда”, цитирана от Нова телевизия.

Масих е журналист. И красива жена. Обича да носи цветя в косите си и може да го прави единствено, защото вече живее в Съединените щати. „Напуснах страната си през 2009 година. И сега, тук, аз съм гласът на всички безгласни хора, които живеят в Иран”, сподели тя.
Масих не е забравила Полицията по морала. „Ако главата ти не е покрита, вижда се дори и кичур от косата ти и дори – не носиш хиджаба си по определен начин ще те арестуват. Ще те глобят”, разказа тя и добави:

‘Полицията, която съблюдава морала, е буквално на всяка крачка в Иран. Във всеки град, във всяко село. Особено в Техеран. Правителството дори нае 7000 полицаи под прикритие, които да контролират жените в Техеран. По-голямата трагедия  е в това, че имат право дори да влизат в дома ти. Нахлуват на частното ти празненство и ако пиеш алкохол или в компанията има освен момичета  - и момчета, те арестуват”.

Именно Масих започва кампанията „Бялата сряда”.Три години след създаването си, кампанията вече има 1 милион последователи.
„Избрах един цвят – белият – цветът на мира, цветът на живота. И попитах жените дали искат символично да се обличат в бяло всяка сряда, да излизат по улиците на Иран, за да покажат своята солидарност и да се разпознават една друга. Реакцията беше невероятна”, обясни Масих.

„Никога не съм очаквала, че ще получа толкова много видеа, дори от мъже, които носят бели дрехи, застанали до своите съпруги, рамо до рамо със своите сестри, майки, приятелки. Мъже, които казват: „Жените не са наша собственост, не смятаме, че трябва насила да ги караме да носят хиджаб”, призна тя.