Украйна има проблем: тя е на път да загуби всички шансове за победа. Но й е трудно да признае ясно колко зле върви войната за нея, пише CNN в аналитичен материал, публикуван във "Фокус“.

Даването на откровена публична оценка за това колко зле върви един конфликт може да бъде неразумно, тъй като може да доведе до намаляване на морала и подкрепата. След като Обама увеличи войските в Афганистан, обществената подкрепа намаля през годините, отчасти поради липсата на реализъм за това как върви войната.

Изключително лошото представяне на проблемите на Украйна се дължи най-вече на късогледството на нейните съюзници.

Липсата на разбиране в някои части на американския Конгрес е шокираща. Конгресмен тази седмица предложи Украйна да посочи крайна цена и конкретна, проста цел. Учудващо е след две американски войни по избор за две десетилетия, струващи трилиони долари, спомените на Конгреса да са толкова кратки, а разбирането толкова ограничено.

Насреща Киев постоянно посочва минали успехи и бъдещи цели. Те са си върнали около половината територия, която Русия завзе миналата година; те навредиха на нейното черноморско присъствие стратегически. Имат план за 2024 г., както заяви Зеленски, но той е таен.

Но всъщност най-полезното заглавие за Киев трябва да бъде колко неописуемо мрачни са фронтовите линии за тях сега. Новините от почти всички направления са мрачни. Руските сили откъсват части от източния град Авдеевка, още един град, за който Москва изглежда доволна да хвърли хиляди животи въпреки минималното му значение.

По фронтовата линия в Запорожие, където беше съсредоточена контраофанзивата, в крайна сметка  бавна и безрезултатна, руските части се завърнаха с нова сила и отбраната струва скъпо на Украйна. Украйна направи смел (или безразсъден) удар през река Днепър, с известен малък напредък към руските линии. Жертвите са огромни, линиите им за доставки са проблематични, а перспективите им неясни.

Сега Киев е изправен почти всяка нощ пред атаки с крилати ракети, които най-често са спирани от противовъздушната отбрана, казват украински официални лица.

Докато тези защити продължават са ефективни, Украйна може да има шанс да влезе в пролетта с непокътната инфраструктура. Но противовъздушната отбрана може да бъде първата засегната, според администрацията на Байдън, когато парите на САЩ свършат.

Зеленски имаше наистина ужасна седмица. Неговият екип изтъкна символичната победа на преговорите за присъединяване към ЕС и той я нарече знак, че "историята се прави от тези, които не се уморяват да се борят за свобода“.

Но за действително членство в ЕС войната трябва да свърши и трябва да свърши, като Украйна остане жизнеспособна нация. Нито едно от тези неща в момента не е гарантирано.

Вместо това Зеленски трябва да покаже смело лице на две неотложни финансови бедствия за четири дни. Решението на Унгария да наложи вето на финансиране от ЕС в размер на 55 милиарда долара за военните усилия на Украйна беше посрещнато с уверения от служители на ЕС, че в началото на януари вероятно ще има единодушно, положително гласуване.

Но Виктор Орбан – десен популист с необяснима привързаност към обвинения военнопрестъпник Владимир Путин – отвори вратата за европейското разединение. Сплотеността на Запада до този момент беше извънредна. Изборите в цяла Европа и предстоящото колебание вероятно вещаят повече искания за дипломация и отговори за това как ще свърши войната.

Пътуването на Зеленски до Вашингтон и искрените молби, които той отправи, се провалиха. Дори ако Вашингтон успее да възобнови финансирането в началото на следващата година, това вече е ощетило Украйна.

Отлаганията и политическият театър изиграха огромна роля за това защитата на европейските съюзници на САЩ в НАТО от по-дълбоко вкарване в най-тежката сухопътна война в Европа от 40-те години на миналия век да се превърне в обект на партийни пазарлъци.

Дебатът в Конгреса не беше за военната политика в Украйна, или ефективността на Киев, или защо контранастъплението се е провалило. Той беше далеч по-плитък: пазарлъци и размяна на обвинения относно граничната политика на САЩ, съчетана с неразумни искания Украйна да предскаже бъдещия ход на войната.

Това е поразителен провал на американската външна политика, последствията от който ще отекнат през следващите десетилетия. Откакто Невил Чембърлейн държеше лист хартия в ръката си, който предполагаше, че с нацистите може да се преговаря, никога на карта не е било заложено толкова много.

Мрачната военна картина за Украйна беше такава и преди Конгресът да спре американската помощ. Сега предстоящото предизвикателство – възможността Украйна да се изправи срещу Русия без подкрепата на НАТО – тежи в умовете на тези, които трябва да се съсредоточат върху предстоящите зимни битки.

"Без помощ, с нас е свършено“, ми каза един мрачен украински медик в четвъртък, след месеци на събиране на войски и загубата на колега през лятото. Други войски успяват да бъдат по-стоически настроени и настояват, че ще се бият, тъй като нямат избор.

Но не се съмнявайте: липсата на пари от САЩ или ЕС – ако дори само един от тях се провали – много вероятно означава, че по-голямата част от Украйна ще попадне под руска окупация през следващите две години.

Това би поставило войнствена, свръхзаредена, жадна за отмъщение руска армия точно до границите на НАТО, нещо, което веднага ще се превърне в проблем на Вашингтон. Защо? Защото извън договора за взаимна защита на НАТО, на чисто практическо ниво, сигурните и свободни демокрации в Европа са ключови американски търговски партньори и основата на глобалното влияние на САЩ.

И все пак Зеленски е изправен пред съюзник в лицето на САЩ, който е толкова разединен и невеж в част от политическата си структура, че трябва да се преструва, че нещата не са толкова зле.

Да се признае, че Украйна е в тежко положение, подкрепя аргумента, че няма смисъл да се финансира губеща страна. Ако той казва, че Украйна печели, тогава защо се нуждае от повече помощ? Ако това е задънена улица, тогава със сигурност това не е много лошо след две години?

Някои маргинални републиканци настояват, че Русия е щяла да спечели при всички положения, така че защо да отлагаме неизбежното, като предоставяме помощ, която само убива украинците?

Тези, които искат да кажат "не“ на Украйна, нямат нужда от извинение. Но това забавя следващия, по-мрачен въпрос, кога най-накрая ще кажете "не“ на Москва? Каква част от Украйна, или може би по-късно от нейните европейски съседи, е приемливо Путин да подчини или изравни със земята? Познат ли ви е този въпрос?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук