Норвежкото издание Det hvite raseriet публикува материал за шведския неонацист, бивш член на ку-клукс-клан и снайперист Микаел Шилт. За неговите признания относно участието му в бойните действия в Донбас да август 2015 г. следят в социалните мрежи хиляди хора, интервюта са взели Newsweek и БиБиСи.
„Аз зная, че мога да убия човек без всякакви угризения на съвестта. Именно тази увереност обаче страхотно ме плаши. Всеки ден. През цялото време от август 2015 г., когато бях на фронта за последен път, се страхувам. Страхувам се, че мога да попадна в ситуация, когато ще загубя контрол над себе си и съвършено автоматично да убия човек” – разказва той за изданието.
 
Шилт работел като строител, но през февруари 2014 г. се отправил за Украйна, където станал легионер в батальона „Азов”. Той разказал, че бил там заедно със семейство шведи и един норвежец.
 
„Аз видях през оптическия прицел руски войник и стрелях. „Боже мой! – си помислих. – По дяволите!” Разстоянието беше толкова голямо, че не можах да чуя вика му, но видях през оптическия прицел, че ужасно го болеше. Мисля, че получи болков шок. Това предизвика силен стрес у моя помощник. В края на краищата, нали той ми даваше сведения за разстоянието и силата на вятъра” – разказал Шилт.
 
„Той ми извика с всички сили: „Три деления по-нагоре!” Тогава аз отново вдигнах пушката и помислих: „Този път всичко трябва да завърши правилно!” Само че го улучих в бедрото” – казал той.
 
„Помня, че застрелях един човек, докато пикаеше” – уточнил  Шилт.
 
Шведът обяснил своето решение да се отправи за Украйна с желанието да воюва на фронта „заедно със своите идеологически братя”. „Ако руснаците завземат Украйна, после те ще завладеят и Финландия. А оттам до Стокхолм е една ръка разстояние” – обяснил той.
 
На въпроса колко души е убил, Шилт отговорил: „Expressen” написа 20 души. Няма да оспорвам тези цифри.”
 
Аз се върнах от войната, но всеки ден ми се иска да кажа на съпругата си: „Върви по дяволите. Аз заминавам” – признал той. – Ако някой от „истинските”ми позвъни сега и каже: „Ние заминаваме в Москва да воюваме...” Тогава няма значение какво ще каже жена ми или детето, което чакаме. Аз я обичам. Но – всичко хубаво!”
 
Превод и редакция: БЛИЦ