Дейвид П. Голдман е президент на компанията Macrostrategy LLC и сътрудник Института ”Клермонт“ към „Центъра за американския начин на живот“. Той пише колоната „Spengler“ за Asia Times Online и блога „Spengler“ в PJ Media и е автор на книгата „Ще бъдете асимилирани: планът на Китай за китайско формиране на света и как умират цивилизациите (и защо ислямът също умира), пише Trud.bg

Малцина оспорват, че кризата в Украйна носи със себе си риска от ядрена ескалация. Обратното също може да е вярно: кризата в Украйна може да е резултат от промяната в световния ядрен баланс.

С икономика, по-малка от тази на щата Тексас, Русия изгради стратегически оръжия, превъзхождащи много американския арсенал. Те включват наземни, както и хиперзвукови оръжия, изстрелвани от подводници, които могат да пренасят ядрените ракети покрай всяка американска отбрана, както и най-добрата система за противовъздушна отбрана в света, С-500.

Тестът на 4 октомври 2021 г. на изстреляната от руската подводница хиперзвукова ракета „Циркон“ беше първият подводен изстрел на оръжие на малка надморска височина, което лети със скорост 9 пъти по-висока от скоростта на звука, според руските твърдения.

Руската подводница, която дебне на 100 мили от американското крайбрежие, може да удари Вашингтон само за 1 минута.

Ден по-късно Русия изпробва своята система за противовъздушна отбрана С-500, предназначена да унищожава самолети и ракети в радиус от 600 км, включително цели в близкото пространство. А миналия декември Русия твърдеше, че е тествала модернизацията на С-550, за която се твърди, че може да унищожи МБР (междуконтинентални балистични ракети), както и спътници. Русия продаде по-предишната система С-400 на Индия, Китай и Турция, а Индия може да е първият чуждестранен клиент на С-500.

През август 2021 г. Китай обиколи земното кълбо с ниско летящ хиперзвуков планер. Неговата хиперзвукова планираща машина DF-ZF е в експлоатация от октомври 2019 г.

Както китайските тежкотоварни ракети, така и конвенционалните балистични ракети земя-кораб вероятно могат да проникнат или да преодолеят отбраната на американските самолетоносачи. Има известен дебат дали китайските 1300 ракети земя-кораб със среден обсег могат да проследят и унищожат кораб, движещ се с пълна скорост.

Ние не знаем колко ефективни са новите нападателни и отбранителни оръжия на противника. Русия проведе тези тестове пред очите на западните наблюдатели и разкри предполагаемите им способности в публични изявления. Остават отворени ключовите въпроси.

Блъфира ли Русия, или дава на Запада справедливо предупреждение за новите си способности? До каква степен Русия е изградила ефективен противоракетен щит? Колко от новите батерии С-500 или С-550 Русия може да е въвела на въоръжение?

Колко бързо могат руските и китайските ракети и лазери да изведат нашите спътници от строя? Колко уязвими са американските самолетоносачи? Новите технологии са страхотни, но това са техните ранни дни.

Ние се намираме се в един полумрачен свят на състезание в стратегическите оръжия. Отправна точка за сравнение може да бъде появата на бомбардировача-торпедоносец в началото на Втората световна война, който доказа колко остарял е линкорът - дотогава олицетворение на военната мощ - с атаката при Пърл Харбър, с унищожаването на италианската флота при Таранто, със загубата на Prince of Wales и Repulse близо до Сингапур и с потапянето на Bismarck в Северния Атлантик. И нито една от световните военноморски сили не призна, че линкорът е остарял още преди 1940 г.

Моето най-добро предположение е, че ако Русия и Китай все още нямат стратегическо предимство пред нас, те ще имат стратегическо предимство при сегашната траектория след няколко години. Това включва и китайския натиск в прилагането на изкуствен интелект (ИИ).

Комисията за национална сигурност за ИИ написа през 2021 г.: „Не е тайна, че военните съперници на Америка интегрират в своите концепции и платформите за ИИ, за да предизвикат десетилетното технологично предимство над САЩ. Няма да можем да се защитаваме срещу заплахите, подкрепени от ИИ, без повсеместните възможности на ИИ и новите парадигми за водене на война”. Това, което трябва да бъде недопустимо, е, че САЩ, победителят в Студената война и единственият изобретател на цифровата революция, се оказва в неизгодно положение в отбранителните технологии.

Пълната оценка на промяната в предимството на стратегическите оръжия вероятно няма да е възможна в този момент и дори да беше така, това щеше да се нареди сред най-строго пазените държавни тайни. Въпреки това тези съображения се отнасят пряко до спешните въпроси на момента, които имат дълбоко въздействие върху условията на живот и сигурността на американците и които трябва да останат предмет на обсъжданията на демократичното правителство.

Трудните въпроси, които да зададем на нашето правителство, са:

Първо, как е възможно Русия и Китай да са спечелили стратегическо предимство пред САЩ в свръхскоростните планиращи летателни средства, противоракетната отбрана и други ключови аспекти на военните технологии?

Военният бюджет на Америка е 3 пъти по-голям от този на Китай и от малкия военен бюджет на Русия, но ние пропиляхме огромни ресурси в безплодни чуждестранни войни и в надценени оръжия, които може би вече са остарели.

Второ, какъв е националният интерес на Америка от разширяването на НАТО? Дали бъдещото присъединяване на Украйна към НАТО е опит за прекратяването на руското ново поколение на противоракетна отбрана, като прави възможно разполагането на ракетите достатъчно близо до руските градове, за да не попаднат под чадъра на отбраната на Русия?

Очевидно е, че така смята Владимир Путин и той го каза на 23 февруари, ден преди инвазията си в Украйна:

НАТО, с неговата военна инфраструктура, достигна границите на Русия. Това е една от основните причини за кризата на европейската сигурност и тя оказва най-негативно въздействие върху цялата система на международните отношения и доведе до загубата на взаимно доверие.

Ситуацията продължава да се влошава, включително в стратегическата област. Така в Румъния и Полша се създават зони за позиционирането на ракети-прехващачи като част от американския проект за създаване на глобална система за противоракетна отбрана. Но е общоизвестно, че пусковите установки, разположени там, могат да се използват и за крилатите ракети Tomahawk, които са нападателни ударни системи.

Освен това САЩ разработват своята универсална стандартна ракета-6, която може да осигури противовъздушна и противоракетна отбрана, както и да нанася удари по наземни и надводни цели. С други думи, предполагаемата отбранителна система за противоракетна отбрана на САЩ развива и разширява своите нови настъпателни способности.

Информацията, с която разполагаме, ни дава основателна причина да вярваме, че присъединяването на Украйна към НАТО и последващото разполагане на съоръжения на НАТО е вече взето решение и е само въпрос на време. Ние ясно разбираме, че при този сценарий нивото на военните заплахи за Русия ще се увеличи драстично, няколко пъти. И тук искам да подчертая, че рискът от внезапен удар по нашата страна ще се умножи.

Ще обясня, че американските документи за стратегическо планиране потвърждават възможността за т. нар. превантивен удар по вражеските ракетни системи. Ние познаваме и главния противник на САЩ и НАТО. Това е Русия. Документите на НАТО официално обявяват нашата страна за основната заплаха за евроатлантическата сигурност, а Украйна само ще служи като усъвършенстван плацдарм за такъв удар.

И накрая, след като САЩ разрушиха Договора за МБР, Пентагонът открито разработва много наземни оръжия за атака, включително и МБР, които са способни да поразяват цели на разстояние до 5500 км. Ако бъдат разположени в Украйна, такива системи ще могат да поразяват цели в цялата европейска част на Русия.

Времето за полет на крилати ракети Tomahawk до Москва ще бъде по-малко от 35 минути, а МБР изстреляни от Харков ще отнеме 7 до 8 минути, а при употреба на хиперзвукови оръжия за нападение, от 4 до 5 минути. Това е като нож в гърлото. Не се съмнявам, че Пентагона се надява да изпълни тези планове, както е правил много пъти в миналото, и ще разширява НАТО на изток, премествайки военната си инфраструктура до руските граници и напълно ще игнорира нашите опасения, протести и предупреждения.

Позоваването на Путин за зоните за позиционирането на ракетите-прехващачи в Полша и Румъния се отнася до възраженията на САЩ, че тези ракетни площадки осигуряват само отбранителен щит срещу иранските ракети. Според документ, публикуван за първи път от испанското издание El Pais и по-късно потвърден от източници в САЩ, Америка е предложила да позволи на Русия да инспектира обектите. Но според Военноморския институт на САЩ се оказва че Путин е прав, и че на тези инсталации „могат да се поставят различни ракети“.

Като аналитично упражнение нека предположим за момент, че Путин е имал предвид точно това, когато каза на 23 февруари, че разширяването на НАТО в Украйна представлява позициониране на стратегическо ядрено предимство.

В никакъв случай не подкрепям незаконното и осъдително нахлуване на Путин в Украйна. Но това не е причина да се изключи възможността действията на Путин да са били рационален отговор на предишни действия на САЩ. Джак Ф. Матлок, посланикът на Рейгън в Съветския съюз през 1987-1991 г., сравнява възраженията на Русия срещу членството на Украйна в НАТО с възраженията на Америка срещу руските ракети в Куба.

Куба обаче е по-малко подходяща историческа референтна точка, отколкото ядрената криза от ноември 1983 г. по време на учението „Операция умел стрелец“. Тогава САЩ разположиха ракети със среден обсег на действие „Пършинг II“ в Германия и в Италия. Русия сбърка това изключително реалистичното упражнение за зараждащ се ядрен удар. Светът пропусна ядрената война за съвсем малко.

Комунистическото ръководство в Москва взе предвид огромното военно натрупване на Америка, нейните технологични предимства и ангажимента й към Стратегическата отбранителна инициатива. То претегли плюса и минуса във една ядрена война със САЩ, докато все още можеше и реши да не го прави. Това беше началото на края на Съветския съюз.

Америка имаше определено технологично предимство през 1983 г. Днес изглежда, че Русия и Китай са спечелили технологично предимство и са готови да го увеличават. Това трябва да бъде повода за национален дебат за посоката на нашата страна. Същите технологии, които ни правят по-сигурни, ни дават нови индустрии, по-висока производителност и по-висок стандарт на живот.

Фактът, че сме изостанали, представлява катастрофален провал от страна на нашия двупартиен елит, който пропилява много кръв и богатства за приключения в чужбина, като пренебрегва истинските източници на нашата национална сила, нашето технологично предимство и нашата производствена индустрия.

Федералните разходи за развитие, включително проектирането и тестването на нови оръжейни технологии са паднали от 1,5% от БВП през първите дни на програмата Apollo до 0,8% от БВП през 1984 г. и сега са само 0,3% от БВП, според Националната научна фондация. Това е следствие от огромното неправилно разпределение на ресурсите в преследване на провалилия се утопичен проект за преправянето на света по образец на Америка.

Трудният въпрос, който трябва да бъде зададен и да се задава безмилостно, е следният: реагира ли външнополитическият елит на Америка на своя провал, като насърчава разширяването на НАТО, за да компенсира нарастващия стратегически недостатък на Америка?

Рейгън предложи мир чрез сила. Вместо това външнополитическият елит предлага провокация от слабост. Опитите след факта да компенсираме нашите грешки от миналото може да ни доближат до война, която може да загубим, при риск от ядрена война, която никой няма да спечели.

Има го и изкушението да водим войната сега, вместо да чакаме, докато шансовете ни се изместват срещу нас.

Американският елит не е ястреб. Те са само гълъби в лошо настроение.