Въглеродно датиране на индийски ръкопис разкри, че нулата се е появила между 224 и 383 г. - с 500 години по-рано, отколкото мислеха специалистите досега. Това съобщи Ню сайънтист.
Бакхшалийският манускрипт, който се съхранява в Бодлианската библиотека на Оксфордския университет, се състои от 70 листа от брезова кора. Той е изпълнен с математика и текст на санскрит. Според специалистите е някакво ръководство за будистки монаси. Открит е от селянин през 1881 г., като е наречен на селото му, сега в Пакистан. Съхранява се в Бодлианската библиотека от 1902 г.

Специалистите са мислели, че манускриптът е от 9-и век, но сегашното датиране показа, че най-старите страници са много по-древни, пише в. Монитор.

Това означава, че точките, т.е. нулите в него, са по-стари от нулата на стената на храма Гвалиор, Индия, която досега беше смятана за най-древната.

Бакхшалийският манускрипт е изпъстрен с точки, които по-късно еволюират в символа с дупка в средата. Точката първоначално е използвана, за да пази място, както в 505 - да покаже, че няма десетки. В този вид се появява в културите на маите и вавилонците. Първи като число я описва индийският астроном и математик Брахмагупта през 628 г.