"Гугъл" пусна дудъл в чест на Робърт Кох. Името на Роберт Кох отдавна е записано със златни букви в историята на биологията, а що се отнася до микробиологията - немецът на практика се смята за един от нейните основатели.

Роден на 11 декември 1843 година в градчето Клаустал в Горен Харц, Кох произхожда от семейство на минен инженер, и един от най-ранните митове, който витае около личността му, е че още на петгодишна възраст се научава да чете напълно самостоятелно с помощта на периодичните издания, които семейството му следи. Дали е вярно няма особено значение, но е факт, че години по-късно германският учен става легендарен с изключителната си методичност и последователност, които в съчетание с природната му интелигентност го превръщат в толкова значимо явление на научния небосклон.

Роберт Кох проявява интерес към биологията още в гимназиалните си години, и логично през 1862 г. влиза в Гьотингенския университет със специалност медицина. По това време бива силно повлиян от вижданията на видни имена в същата област, начело с Якоб Хенле и неговата теория, че инфекциозните болести се причиняват от живи, паразитни организми (публикувана още през 1840 г.), а по-късно - след като завършва образованието си през 1866 г. - и от страна на "бащата на патологията", Рудолф Вирхоф.

През идните години Кох сменя няколко длъжности, а по време на Франко-пруската война бива областен отговорник по медицинските въпроси на Волщайн (1872-1880). И това е моментът, в който кариерата му тръгва стремително нагоре. В този период антраксът е широко разпространен измежду добитъка в областта, и въпреки липсата на ресурси, оборудване, работници, дори достъп до научните хранилища на знание навремето, едва ли не с един единствен микроскоп и в лабораторията, установена в собствения му дом, немецът съумява да докаже по чисто научен път, че причинителят на болестта е именно бацил. Всъщност този бацил е откриван по-рано от други учени, но взаимовръзката между него и заболяването до този момент не е потвърдена - нещо, което Роберт Кох прави с домашно измайсторени уреди и проби, взети от далака на загинали от антракс и здрави животни, инжектирани в лабораторни мишки.

Това обаче не се вижда достатъчно на немеца, който иска да разучи и разпространението на болестта и възможностите за нейното предаване извън директния контакт с носител. Съумявайки да изолира чисти култури, които развъжда върху очна течност от бик, Кох документира на практика способността на бацила, причинител на антракс, до образува спори при неподходящи за живот условия - особено липса на кислород - които също причиняват зараза.

Изследването му носи широка известност, не без помощта на две от известните имена в областта по това време - ботаникът Фердинанд Кон и Конхайм, професор по патоанатомия, пише news.bg. Роберт Кох продължава работата си по антракса във Волщайн в продължение на още четири години, подобрявайки методите си за фиксиране, оцветяване и фотографиране на бактерии, което довежда и до ключови публикации около инфектирането чрез повърхностни рани, публикувани през 1878 г. Там немецът дава научно и практически обоснована основа за контрол на подобни случаи.

Това обаче не подобрява особено условията му на работа, дори когато бива избран за член на Имперското здравно бюро в Берлин. Въпреки това, Кох продължава да подобрява методите си, а когато най-сетне получава по-качествена среда за работа дори изобретява нови - за отглеждане на бактерии върху твърда основа, като картофът, например, или агар-агар (хранително вещество, получавано от някои видове кафяви или червени водорасли), където важен момент се явява и изобретението на неговия колега Петри - специфичен вид плоски стъклени съдинки, носещи съответно името му, използвани широко и до днес. Същевременно, Роберт Кох изобретява и нови, по-ефективни методи за оцветяване на бактерии, и формулира условията, според които определено заболяване се причинява от определен патоген, които стават известни като постулати на Кох.

Около две години след пристигането си в Берлин, Кох идентифицира бацила, причиняващ туберкулозата, както и начините той да бъде отглеждан в чиста култура. Това е и едно от най-големите му открития, а публикацията му от 1882 г. окончателно го превръща от известно име в класик в областта. През 1883-1884 г. Кох работи в Египет, където преоткрива вибриона, причиняващ холерата, а върху него прави изследвания и в Индия. На база тази си работа, немецът формулира правила за контрол на болестта, които се използват и до днес без особени модификации, и получава сериозна награда от немското правителство - а заключенията му оказват влияние дори върху методите за съхранение на водни запаси.

През 1885 г. Роберт Кох става професор по хигиена към Берлинския университет и ръководител на новосъздадения институт в същата област. През 1890 г. става главен лекар на Берлин и негов почетен гражданин. През 1891 получава почетна професура от Медицинския факултет на същия град и бива назначен за директор на новия Институт за инфекциозни болести, където има щастието да работи с учени от калибъра на Ерлих, Фон Беринг и Китасато.

В този си период, немецът се завръща към работата си върху туберкулозата, търсейки способи за ваксинация на базата на извлеци от култура, която нарича туберкулин. В това отношение прави два последователни опита - и двата неуспешни, но вторият поне води до откритието на субстанции със сериозна диагностична стойност. Междувременно, спомага споменатите си колеги в изследванията им върху имунологията на дифтерита, както и последвалите им публикации с епохално значение.

В края на века Кох работи по чумата по добитъка в Южна Африка, където не успява да изолира причинителя, но съумява да ограничи епидемията, а след това - в Индия и Африка върху маларията, тропическата малария, трипонасомозата при добитъка и конете. Публикува редица материали, като в това число потвърждава твърденията за ефекта на хинина върху маларията.

През последните години от живота си Роберт Кох достига до извода, че човешката туберкулоза и тази по добитъка не са идентични, и макар че през 1901 г. подобно твърдение предизвиква невиждани спорове, в днешни дни е доказана неговата правдивост. Работи и по тифа, където предположенията му, че болестта се разпространява по-ефективно от заразени водоизточници, отколкото от човек на човек, води до нови мерки за нейното ограничаване.

През 1904 г. немецът продължава работата си е Източна Африка, където прави важни открития, свързани с патогенните видове Babesia и Trypanosoma, а през 1906 г. изследванията му върху човешката трипанозомиаза довеждат до откритието на ефективно лекарство - атоксилът. До края на живота си, Роберт Кох продължава експериментите си в областта на бактериологията и серологията.

Кох е носител на безбройни отличия. Почетен доктор е на университетите в Хайделберг и Болоня, почетен гражданин на родния си Клаустал, Берлин и Волщайн, почетен член на академичните общества в Берлин, Виена, Позен, Перуджа, Наполи и Ню Йорк. Носител на немския Орден на Короната, на Големия кръст на ордена на Червения орел - където е първият медик, получавал подобно отличие - както и на почетни медали от царска Русия и Турция, и дори посмъртно е награждаван от няколко страни. Но безспорно най-високото отличие, което получава, е Нобеловата награда за физиология и медицина през 1905 г.

Доктор Кох умира на 27 май 1910 г. в Баден-Баден, на шестдесет и седем годишна възраст, и смъртта му е един от големите удари, които науката понася в началото на двадесети век. Въпреки това, обаче, приносите му живеят и до днес.