DWN: Сорос е сивият кардинал в задкулисната сделка на Меркел с Ердоган за бежанците

Това споразумение в общи линии ще отговаря на договорките на Ангела Меркел с турския президент Ердоган. Очевидно обаче, то обхваща само една малка част от подготвяното от Германия, Турция и САЩ решение на проблема.<br /> <br /> Джералд Кнаус, ръководител на финансирания от Джордж Сорос мозъчeн тръст &bdquo;Европейска инициатива за стабилност&ldquo; (ESI) съветва от месеци насам германския канцлер Ангела Меркел по бежанския въпрос. Още през октомври м.г. неговата ESI представи план, който сега трябва да сработи.<br /> <br /> Той предвижда следното: &bdquo;Германия трябва да предостави убежище на 500 000 сирийци, регистрирани в Турция&ldquo;. Предвиденият срок е 12 месеца. Други европейски държави също могат да се присъединят, но на доброволна основа. Същевременно Турция се задължава да приема обратно &bdquo;всички нови мигранти&ldquo;, които са преминали от Турция в Гърция.<br /> <br /> Кнаус, който е австриец, заяви за австрийския вестник &bdquo;Ди Пресе&ldquo; на 16 март, че задкулисно &bdquo;била договорена много по-радикална идея, и вероятно тя много скоро ще стане обществено достояние&ldquo;: Кнаус казва, че една &bdquo;коалиция на отзивчивите&ldquo; ще поема на ден по 900 сирийци &ndash; &bdquo;независимо от това, колко сирийци ще пристигнат в Гърция&ldquo;. По този начин щяло да се стигне годишно до 300 000 емигранти, значи по-малко от първоначалния план на Сорос.<br /> <br /> Коалицията на отзивчивите сега се състои от Германия, Португалия и Швеция. Вероятно Меркел ще успее да навие и някои други страни да приемат по-малки контингенти. По този начин решението на проблема би могло да придобие вид на европейско решение.<br /> <br /> Очевидно Планът Сорос (Германия да приеме половин милион бежанци, регистрирани в Турция) е съгласуван с правителството на САЩ. По този начин Ангела Меркел подкрепя геополитическите планове на американците, които имат в региона особени интереси за енергийната си политика: те планират изграждането на Транс-адриатическия газопровод (ТАГ). Той ще преминава през Сирия, а след това &ndash; от турската граница през Гърция, Албания и Италия, и се форсира от САЩ.<br /> <br /> Това всъщност е и един от най-важните бежански маршрути към Европа, който след затварянето на Балканския път особено много ще се натовари. САЩ нямат интерес от дестабилизирането на маршрута на ТАГ. Те също така искат да се гарантира, че Европа се осигурява от газопровод, който е под контрола на САЩ, а не на Русия. В този смисъл САЩ и Русия се борят за европейския енергиен пазар.<br /> <br /> В тази връзка интересен е също фактът, че през сирийска територия трябва да мине и руски газопровод. Изненадващото изтегляне на Русия от Сирия може да навежда на мисълта, че би могло да има и договорка между Русия и САЩ &ndash; по този начин могат да се гарантират геополитическите интереси и на двете суперсили. А и да се прекъсне зависимостта от петрола на Саудитска Арабия.<br /> <br /> В тясна връзка с американската роля може да се тълкува и посещението на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в Идомени, което бе масово подминато от медиите. Както съобщи гръцкият в-к &bdquo;Катимерини&ldquo;, известната със скандалната фраза Fuck the EU и с ролята си в Украйна специална пратеничка посети в четвъртък лагера край Идомени.<br /> <br /> &bdquo;Ще съдействаме, за да може да решим проблема с разпределението на бежанците в рамките на ЕС. Освен това искаме да помогнем, така че споразумението между Турция и ЕС да бъде справедливо и прозрачно&ldquo; &ndash; цитира турският в-к &bdquo;Хабелер&ldquo; думите на Нюланд от Идомени. &bdquo;Атина е поставила директно запитване на Вашингтон. В тази тежка ситуация аз съм тук &ndash; в израз на американско-гръцката солидарност. Ние ще работим съвместно, за да решим в рамките на ЕС проблема по разпределението на бежанците.&ldquo; <br /> <br /> В контекста на казаното дотук, може да се обясни също защо Ангела Меркел толкова дълго изчакваше, преди да оповести на обществеността истинския план относно бежанската криза, въпреки че отдавна й е известен Планът Сорос и че очевидно той е в основата на лансираното от нея и Турция съвместно предложение на срещата на върха на ЕС: Меркел трябваше да изчака резултатите от местните избори в трите германски провинции, за да не подклажда по-нататък настроенията в Германия срещу собствената си политика на отворени граници.<br /> <br /> Кнаус смята, че оста Анкара-Берлин е насочена геополитически срещу Русия. В интервю за германския вестник &bdquo;Ди Велт&ldquo; той казва, че Германия е направила грешката да се осланя прекомерно много на Европейската комисия: &bdquo;Германия рано разбра много неща. Но сгреши, като реши твърде много да разчита на ЕК. Германия трябваше много по-рано да вземе нещата в свои ръце.&ldquo;<br /> <br /> Според &bdquo;Ди Велт&ldquo;, Кнаус вижда ролята на Германия като партньор на Турция и на САЩ. Тук се крие общият интерес, за да се приемат бежанците: &bdquo;Германия не изпада като други държави в анти-ислямистка реторика. Едновременно с това Анкара вижда в какво деликатно геополитическо положение може да се намираш между враждебни на мюсюлманите правителства и един силен Путин. Един успешен и в партньорска обвързаност Берлин може да бъде много ценен за Турция и нейното приобщаване към ЕС.&ldquo;<br /> <br /> Тук се затваря всъщност и кръгът за Транс-адриатическия газопровод: американците искат да изгонят Русия от европейския енергиен пазар. Липсата на собствена енергийна политика днес прави европейците зависими от Русия. Ако двата газопровода бъдат изградени в дуополен план, то енерго-политическата свобода на действие на ЕС рязко ще се разшири.<br /> <br /> Така че тази цел една война и стотиците хиляди прокудени от Сирия и Ирак, от геополитическа гледна точка, се разглежда от участващите в нея &ndash; САЩ, Русия и ЕС &ndash; като съпътстваща вреда.<br /> <br /> Във всеки случай Планът Сорос в действителност би довел до това, че мигрирането в Европа няма да става напълно неорганизирано и че правото на убежище няма да бъде премахнато. Каква увереност ще получи ЕС, че Турция ще се отнася по човешки достойно с емигрантите, също е неясно. Също не е ясно, дали всичко това ще се възприеме в самата Германия. Открит стои също въпросът, дали ЕС след явното разединение от проекта ще има силите да продължи да играе ролята на политически съюз, който да го изведе към един по-голям и атрактивен пазар.