Венеция е изправена пред критична двойна заплаха: прогресивното покачване на морското равнище и едновременното потъване на самия град. Към днешна дата нивото на водата е с около 30 см по-високо спрямо показателите отпреди 150 години, което наложи внедряването на защитната система MOSE.
Струващото 6 милиарда евро съоръжение разчита на подвижни шлюзове, които се затварят при опасност от наводнение, като всяко тяхно активиране коства на бюджета около 200 хиляди евро.
Въпреки своята ефективност, учените предупреждават, че ако климатичните промени продължат със сегашните темпове, до края на века морето може да се покачи с още един метър, което би направило сегашните прегради недостатъчни.
Проблемът се задълбочава от факта, че градът е разположен върху нестабилна основа от тиня и пясък, която сляга под тежестта на вековните сгради и заради извличането на подпочвени води. Само за последния век Венеция е потънала с над 20 см.
Подобна съдба споделят и други световни мегаполиси като Джакарта, където положението е толкова тежко, че индонезийското правителство вече изгражда нова столица на остров Борнео.
Изследователите допускат, че в далечно бъдеще – около 2300 година – преместването на Венеция също може да стане наложително, ако морското ниво се повиши с над 4,5 метра, а разходите за подобна операция се оценяват на 100 млрд. евро.
Въпреки мрачните сценарии, експертите посочват, че все още съществуват технологични алтернативи за спасението на италианската перла.
Възможните решения включват изграждането на пръстеновидни диги около историческия център или пълното затваряне на лагуната с масивна язовирна стена, макар последното да крие рискове за екосистемата.
Опитът на Нидерландия, където голяма част от територията се намира под морското равнище, служи за пример, че чрез иновативни инженерни системи и устойчиво планиране градовете могат да се адаптират към водната заплаха.
Въпросът пред Венеция днес не е дали морето ще продължи да приижда, а колко бързо ще бъдат приложени следващите мащабни мерки за нейното оцеляване.
