Родена под огнения знак на Петела и с изригването на вулкан - така е орисано едно малко, българско момиченце, което се появява на бял свят на един от най-райските острови в света - Бали. 



Малката Аурора е чакано бебе в семейството на Петя Белевска и съпруга й - индонезиеца Деде. Бабата е Ирина Белевска, която живее на острова от години. Тя и съпругът й са повече известни като неофициалните посланици на България в Бали, а къщата им е точно като дома на Странджата и по всяко време е отворена за сънародници. Дори и по време на изригването на вулкана Агунг там гостуват българи и те стават свидетели на радостта на семейството. 



Ето така изглежда апартаментът, в който раждат жените в една от най-престижните болници
на Бали - Роял хоспитал

Петя започва да ражда малко преди да изригне самият вулкан. По пътя към болницата тя и близките й започват да чуват тътен. Буквално час преди момиченцето да се появи на бял свят, вулканът започва да изригва. 

"Петя попита лекаря, който я израждаше, какво ще правят, а той отговори - ние с теб оставаме тук, имаме важна работа, напъвай!!!", разказва пред БЛИЦ щастливата баба Ирина Белевска. Така със стихията на бял свят се появява малката Аурора. 


Щастливата баба с внучката Аурора 

На остров Бали вярват, че всяко дете се появява орисано и често търсят знамения в това, което се случва около неговото идване на света. Затова и в болницата виждат неслучайно знамение в това, че момиченцето се ражда с изригването на вулкан заедно с огнения си знак.

"Дадоха ни плацентата на детето и ни посъветваха да я хвърлим в океана, за да може водата да потуши огъня и да уталожи малко страстите, орисани за Аурора още с нейната поява", разказва Ирина Белевска и обяснява - "При индонезийците традицията е или плацентата да се зарови в земята, или да се върже за свещено дърво или да се хвърли в океана."



Така семейството спазва ритуала и отива до храма Танах Лот - една от най-значимите забележителности на остров Бали, който се извисява насред самия океан. За този храм се вярва още, че е пазен от змиите, а до него може да се стигне само по време на отлив, когато водата се отдръпва и като в притча се появява просек към храма. 

"Пуснахме дарове на водния бог и заедно с глиненото съдче, в което беше сложена я пуснахме в океана", спомня си Ирина Белевска.

Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ