Ами ако COVID-19 никога не изчезне? Според експерти е възможно някаква разновидност на заболяването да остане сред хората с години. Но как ще изглежда то за в бъдеще е по-неясно, предава БТА.

Ще бъде ли в крайна сметка коронавирусът, който вече отне живота на над 2 милиона души по света, ликвидиран посредством глобална ваксинационна кампания подобно на едрата шарка? Ще се изплъзват ли опасни нови варианти на ваксините? Или вирусът ще се задържи дълго време, превръщайки се в лека неприятност, нещо като обикновената настинка?

В крайна сметка вирусът, известен като SARS-CoV-2 ще стане просто "поредното животно в зоопарка", присъединявайки се към другите заразни болести, с които човечеството се е научило да живее, прогнозира д-р Ти Джейкъб Джон, който изучава вирусите и е ръководил усилията на Индия в борбата с полиомиелита и ХИВ/СПИН.

Никой обаче не знае със сигурност. Вирусът еволюира бързо и в различни страни се появяват нови варианти.

Рискът от тези нови варианти беше изтъкнат, когато компанията "Новавакс" откри, че ваксината й не работи достатъчно добре срещу мутиралите разновидности, циркулиращи във Великобритания и Южна Африка. Колкото повече вирусът се разпространява, според експерти, толкова по-вероятно става нов вариант да стане способен да се изплъзва на сегашните тестове, лечения и ваксини.

Засега учените са единодушни за непосредствения приоритет: да бъдат ваксинирани колкото се може повече хора възможно най-бързо. Следващата стъпка е по-неясна и зависи най-вече от силата на имунитета, даван от ваксините и естественото заразяване, и от това колко дълготраен е той.

"Ще бъдат ли хората чест обект на повторни инфекции? Все още не разполагаме с достатъчно данни, за да знаем", каза Джефри Шаман, който изучава вирусите в Калифорнийския университет. Подобно на много изследователи той смята, че шансовете са малки ваксините да дават доживотен имунитет.

Ако хората трябва да се учат да живеят с COVID-19, естеството на това съвместно съществуване зависи не само от това колко дълготраен е имунитетът, но и как еволюира вирусът. Всяка година ли ще мутира значително, изисквайки ежегодно ваксиниране като грипът? Или ще се появява на всеки няколко години?

Въпросът за това какво предстои е привлякъл вниманието на Джени Лавин, вирусолог от Университета "Емори", която е автор на неотдавна излязла статия в списание "Сайънс", прогнозираща сравнително оптимистичен развой: след като повечето хора се срещнат с вируса или чрез ваксинация, или чрез прекарване на инфекцията, патогенът "ще продължи да циркулира, но ще предизвиква предимно лека форма на болестта", като обикновена настинка.

Докато имунитетът, придобит от други коронавируси като тези, които причиняват обикновена настинка или ТОРС, или MERS, отслабва с течение на времето, симптомите при реинфекция обичайно са по-леки от първото заболяване, каза Отар Бьорнстад, съавтор на статията в сп. "Сайънс" и изследовател на вирусите в Пенсилванския щатски университет.

"Възрастните не показват особено тежки симптоми, ако вече са се срещали (с вируса)", заяви той.

Направеното в научната статия предвиждане се основава на анализ на това как другите коронавируси са се държали с течение на времето и предполага, че SARS-CoV-2 продължава да еволюира, но не бързо или радикално.

Грипната пандемия от 1918 г. може да предложи насоки за хода на COVID-19. Този патоген е вирус H1N1 с гени, произхождащи от птици, а не коронавирус. По това време няма ваксини. Американският център за контрол и превенция на заболяванията изчислява, че една трета от световното население се заразява. В крайна сметка, след като заразените хора или умират, или развиват имунитет, вирусът спира да се разпространява бързо. По-късно мутира в по-малко вирулентна форма, която според експертите продължава да циркулира сезонно.

"Много често наследници на грипните пандемии стават по-леките сезонни грипни вируси, които преживяваме от много години", каза Стивън Морз, който изучава вирусите в Колумбийския университет.

Все още не е ясно как бъдещите мутации на SARS-CoV-2 ще оформят траекторията на сегашното заболяване.

От всичките над 12 милиарда дози ваксина, които ще бъдат произведени за 2021 г., богатите страни са изкупили около 9 милиарда, а много от тях имат варианти да купят и още. Това неравенство е заплаха, защото ще доведе до това по-бедните страни да чакат по-дълго за ваксини, а в това време болестта ще продължи да се разпространява и да убива хора, каза Иън Маккей, вирусолог от Куинсландския университет.

Това, че някои ваксини изглеждат по-малко ефективни срещу новите щамове на коронавируса, е тревожно, но тъй като все пак ваксините осигуряват някаква защита, те пак могат да бъдат използвани за забавяне или предотвратяване на разпространението на вируса, каза Ашли Ст. Джон, имунолог от Медицинската школа "Дюк-НУС" в Сингапур.

Бъдещето на коронавируса може да е различно от това на други силно заразни болести, които до голяма степен са победени с ваксини, които осигуряват доживотен имунитет - като морбили. Разпространението на морбили намалява, след като много хора са били ваксинирани.

Динамиката обаче се променя с новите раждания, така че при епидемичните взривове има тенденция на цикличност, обясни д-р Джаяпракаш Мулиил, епидемиолог и съветник на Индия по наблюдението на вируса.

За разлика от морбили децата, заразени с COVID-19, невинаги проявяват ясни симптоми и пак могат да предадат болестта на уязвими възрастни. Това означава, че отделните страни не бива да свалят гарда, каза той.

Друга неизвестна е дългосрочното въздействие на COVID-19 върху пациенти, които оцеляват, но са неработоспособни в продължение на месеци, каза д-р Гагандип Канг, експерт по заразни болести в Християнския медицински колеж във Велор, Южна Индия.

"Определянето на размерите на това увреждане" колко хора не могат да извършват ръчен труд или са толкова изтощени, че не могат да се концентрират, е от ключово значение за разбирането на цялостните последици от болестта.

"Не сме имали много болести, които да са засягали хората в такъв мащаб като тази", каза Канг.