Държавите от Европейския съюз успяха да избегнат ново външнополитическо фиаско, преодолявайки ветото на Кипър за налагане на санкции срещу 40 членове на администрацията на беларуския президент Александър Лукашенко, коментират в редакцията на испанския национален ежедневник El Pais, като поясняват, че процедурата стартира днес, предава Фокус.

В замяна държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Общността се съгласиха да втърдят тона в отношенията с Турция, като по този начин гарантират на Гърция и Република Кипър провеждането на политика на „моркова и тоягата“.

„Никой не може да забие клин между нас. Надяваме се, че Турция ще спре едностранните и незаконните си действия. Това е предпоставка за положителен дългосрочен дневен ред“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Дебатите отнеха повече от осем часа, за да се придвижат напред в два тясно свързани проблема: Беларус и Турция.

Повече от месец ЕС бе в несъстояние да наложи санкции на Лукашенко, въпреки че отхвърли валидността на президентските избори в страната и осъди репресиите над гражданското общество . Фактът, че Канада и Обединеното кралство се решиха на подобна стъпка, насърчи партньорите.

Основният препъни камък беше Кипър. Страната държеше дебата като заложник, докато ЕС не се съгласи на твърда позиция спрямо Турция заради нейната експанзионистична политика в Източното Средиземноморие.

Диалогът между Атина и Анкара през последните седмици предполагаше, че в крайна сметка Никозия ще отстъпи. Но Кипър отхвърляше проект след проект на заключения, докато ЕС не намери тон, който напълно задоволи страната.

Към тези усложнения се добави и критиката на френския президент Еманюел Макрон към турското правителство, че е направило изявления, които то счита за „безразсъдни и опасни" в подкрепа на Азербайджан в опита му да възстанови контрола си над региона Нагорни Карабах.

Едва в ранните часове на деня страните от ЕС постигнаха споразумение. Въпреки че Германия и Испания - и отчасти Франция - бяха за напредването към „мирно решение“ с Анкара, ЕС трябваше да повиши тон на Реджеп Тайип Ердоган.

Фон дер Лайен подчерта, че има две „кутии с инструменти“: едната с възможни санкции, обхванати от член 29 от Договора за ЕС и член 215 от Лисабонския договор, а другата с „положителен дневен ред“.

„Искаме положителни и конструктивни отношения с Турция, това би било и в интерес на Анкара", се казва в съвместното й изявление с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който даде на Ердоган срок до декември, за да покаже, че отношението му също е продуктивно.

ЕС се стремеше към споразумение с Турция преди кризата в Източното Средиземноморие, за да продължи да оказва подкрепа на 3,7 млн. сирийски бежанци, живеещи в момента в страната.

Анкара обаче търси всеобхватно споразумение, което да разглежда и други аспекти, като търговията, енергетиката или изменението на климата, а не само справянето с миграцията и финансирането на издръжката на бежанците.

След исканията на Кипър 27-те страни се съгласиха на заключения, в които „категорично осъждат нарушенията на суверенните права“ на Република Кипър от страна на Турция, които „трябва да се прекратят“.

ЕС призовава Анкара да се въздържа от подобни действия в бъдеще и да приеме поканата на Кипър да седне на масата за преговори за разрешаване на техните спорове.

ЕС също така приветства диалога на Анкара с Атина и показа пълния си ангажимент за намиране на глобално споразумение за Никозия в рамките на ООН.

Ответната реакция не се забави много и Минск заяви, че въвежда контра-санкции срещу Европейския съюз, предава AFP.

"Във връзка с визовите санкции, приети от ЕС срещу редица белоруски длъжностни лица, беларуската страна от днес въвежда списък на реципрочните санкции", се казва в изявление на външното министерство на Беларус.

Лидерите на ЕС рано сутринта в петък одобриха забрана за пътуване и замразяването на активи на около 40 беларуски официални лица от обкръжението на Лукашенко, които те сметнаха за отговорни за фалшифицирането на изборите на 9 август и последвалите репресии срещу протестиращите

За разлика от Великобритания и Канада, които вече наложиха санкции, ЕС няма да налага мерки срещу самия Лукашенко.

Беларуското външно министерство заяви, че с налагането на санкции "ЕС е отчуждил" страната и заклейми хода на 27-членния блок като "наказателна мярка".

Минск заяви, че няма да разкрие кои европейски чиновници са обект на неговите контра-санкции и заплаши с "още по-сериозни последици", ако ЕС разшири своите ограничения.

Русия разкритикува санкциите на ЕС, описвайки този ход като знак за политическа слабост.

"Като цяло ние сме много, много негативно настроени към санкционната политика ... това е по-скоро проява на слабост, отколкото на сила", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери.