Разработването на оръжия за масово унищожение в биолаборатории вече не е само научна фантастика. Освен традиционните биологични оръжия, се говори и за т.нар. „етнически бомби“ – селективни патогени, способни да атакуват генома на определени расови или етнически групи.
Военните разработки на „умни оръжия“ целят да нанасят щети само на определени противници, без да засягат свои и съюзнически сили. Тази селективност би могла да позволи конфликти с минимални загуби и без разрушения на граждански обекти.
Идеята за етническите оръжия се базира на генетичните различия между популациите, използвайки изкуствено създадени патогенни микроорганизми, насочени към специфични генни мутации. Въпреки забраната на Женевската конвенция, данни сочат, че такива изследвания продължават в тайна.
В края на 20-ти век започват експерименти с щамове вируси като Марбург, Ласа и Ебола, създадени да бъдат резистентни и специфични към определени етнически групи.
През 80-те години става известен и проектът на апартейд режима в Южна Африка за биологично оръжие, насочено срещу чернокожото население, воден от военния лекар Уотър Басон, известен като „Доктор Смърт“. Проектът обаче се проваля поради генетичната смесеност на населението.
Идеята се основава на концепцията за разпознаване на специфични аминокиселини като „приятели“ или „врагове“ в човешкото тяло, но липсата на ясни генетични маркери прави създаването на такива оръжия трудно осъществимо.
Бившият министър на отбраната на САЩ Уилям Коен е споменавал съществуването на „етнически специфични патогени“ и посочва, че такива разработки са се провеждали и в Израел. Медии твърдят, че Израел работи върху оръжия, насочени към арабското население, без да вредят на евреи.
Въпреки това мнозина учени остават скептични към възможността за създаване на ефективни етнически оръжия поради еволюционните сходства между хората и адаптациите на имунната система, която не допуска лесно въздействие върху генетичния апарат.
