ЕС има за цел да се справи с повишаването на цените на пшеницата и торовете и с очаквания недостиг на Балканите, Северна Африка и Близкия изток чрез „продоволствена дипломация”, за да се противопостави на руските заплахи за последиците от инвазията в Украйна, твърдят дипломати и служители на ЕС.

Недостигът на храна предизвиква „недоволство” в уязвимите страни в тези региони, докато Москва представя кризата като последица от западните санкции срещу Русия, заяви един от дипломатите на Европейския съюз.

Според него това представлява потенциална заплаха за влиянието на ЕС, на която той планира да се противопостави с „продоволствена дипломация и битка с лъжите на Москва”.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че санкциите на Запада са предизвикали световна продоволствена криза и спираловидно покачване на цените на енергията.

Съседите на ЕС, особено Египет и Ливан, са силно зависими от пшеницата и торовете от Украйна и Русия. Те са изправени пред скок на цените след спада в доставките, откакто Москва започна така наречената „специална военна операция” в Украйна.

„Не можем да поемем риска да изгубим региона”, добави друг висш европейски дипломат.
27-членният блок също така иска да увеличи международните усилия за смекчаване на последиците от недостига и заедно със Световната продоволствена програма на ООН ще обяви нови инициативи тази седмица.

Франция, която е най-големият производител на селскостопанска продукция в ЕС, настоява за инициатива, наречена FARM, която ще включва глобален механизъм за разпределение на храна за по-бедните страни.

Страната се стреми да постигне международно споразумение по плана си за възстановяване преди края на шестмесечното си председателство на ЕС през юни, заяви пред репортери външният министър Жан-Ив Льо Дриан след разговорите днес между представители на ЕС и агенциите на ООН за прехрана в Рим.

Унгария предложи да се увеличи селскостопанската продукция на ЕС чрез промяна на целите му в областта на климата. А Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) потвърди, че обмисля създаването на механизъм за финансиране на вноса на храни.

Въпреки това от ЕС заявиха, че сътрудничеството с генералния директор на ФАО Ку Донгю във връзка с глобалната продоволствена несигурност е „предизвикателство”, показва документ на ЕС, цитиран от Ройтерс.

В списъка с препоръки на уебсайта на ФАО Ку казва: „Държавите, които зависят от вноса на храни от Русия и Украйна, трябва да потърсят алтернативни доставчици, за да се справят с шока”.

Брюксел смята комуникационните кампании на Русия относно продоволствената криза за дезинформация, заяви Жозеп Борел, като добави, че ЕС не ограничава търговията с храни с Русия.
Санкциите на ЕС върху руския износ обикновено изключват храните, но не и торовете, чийто износ от Беларус и Русия е ограничен.

„Не санкциите създават риск от бъдеща продоволствена криза, а руската окупация на Украйна”, заяви Льо Дриан.

Русия също така затруднява доставките на селскостопанска продукция от Украйна, като атакува пристанища и бомбардира складове за пшеница, заяви Борел.

Русия, която ограничи износа на пшеница, бомбардира няколко склада за гориво в Украйна. И докато складовете за пшеница са пълни, Украйна не може да изнася поради недостиг на гориво, заявиха представители на ЕС.

Съюзът се опитва да улесни износа на храни през Полша и подкрепя доставката на гориво за украинските фермери, за да облекчи ситуацията, казаха служителите.

ЕС също така предоставя финансова подкрепа на най-уязвимите държави, като миналата седмица обяви 225 млн. евро (244 млн. долара) помощ за Северна Африка и Близкия изток. Почти половината от тази сума ще бъде насочена към Египет, а Ливан, Йордания, Тунис, Мароко и

Палестинската автономия ще получат спешни средства в размер между 15 и 25 млн. евро всяка.
Други 300 млн. евро в подкрепа на селското стопанство ще бъдат предоставени на страните от Западните Балкани като част от редовното финансиране на ЕС за региона, като Сърбия се счита за проблемна поради интензивните руски комуникации, заявиха представители на ЕС.


Източник: Nova