Ето кои са най-разпространените заблуди за автомат "Калашников"

АК-47 е копие на "Щурмгевер"

Понякога се подчертава, че като основа за създаване на автомата е използвана немската щурмова винтовка StG-44 ("Щурмгевер"). Но това в никакъв случай не е така. Въпросът за създаването на комплекс стрелково въоръжение (автомат, карабина, картечница) с междинен патрон е повдигнат за първи път в СССР още през юли 1943 г., след като в качеството ѝ на трофей е изучена немската карабина Mkb-42(H).

По-късно на съветските конструктори e поставена задачата да създадат автоматично оръжие за междинен патрон модел 1943 г. В крайна сметка на състоялия се през 1944 г. конкурс побеждава автоматът на Судаев (АС-44).

Взето е решение, като се вземат предвид забележките и предложенията, автоматът на Судаев да се доработи и да бъде приет на въоръжение.
През 1946 г. обаче Судаев умира на 34 години. И, за съжаление, няма кой да довърши тази разработка. Въпросът за създаването на автомат остава отворен. Затова е обявен нов конкурс, в който техническото задание е базирано преди всичко върху характеристиките на вече преминалия изпитания автомат на Судаев, а не на немския Stg-44 ("Щурмгевер"), който, между другото, тогава се използва за сравнителните стрелби. По-късно, след поредица от сложни и продължителни конкурсни изпитания, на въоръжение е приет 7,62-милиметров автомат "Калашников" (АК) или АК-47.

АК-47 се появява през 1947 година

Често срещано мнение е, че автомат "Калашников" се появява в армията през 1947 година. Много често обаче годината на приемане на въоръжение, началото на масовото производство и времето, когато даден образец реално постъпва в армията, са различни. Такава е историята на ППШ-41, СКС-45 и много други модели стрелково оръжие.

В това отношение и автомат "Калашников" не е изключение. Независимо от маркировката "автомат "Калашников" образец 1947 година", приемането му на въоръжение, масовото му производство и съответно появата му във войските започват едва през 1949 година.

Първата бойна употреба на АК-47 е в операция "Вихър" в Унгария през 1956 г., а за първи път пред широката публика автомат "Калашников" е представен година по-рано, в съветската кинокомедия "Максим Перепелица".

"Калашникът" е обичан заради простата си сглобка

Често, когато става дума за достойнствата на автомат "Калашников", се отбелязват простотата и надеждността на оръжието. Но това съвсем не е така в началото. Реалното превъплъщение на това оръжие става приетият на въоръжение през 1959 г. модернизиран автомат "Калашников" или АКМ.

Проблемът е в това, че АК-47 се оказва извънредно сложен и скъп за производство, защото се налага връщане към по-сложната за производство фрезована цевна кутия.

Производството на автомата не върви гладко и се налага недостигът на стрелково оръжие в армията да се попълва с карабината "Симонов". Налага се производството на автомат "Калашников" да бъде опростено, като за целта в употреба влизат нови марки стомана и технологии за производство.

В конструкцията на оръжието са внесени редица промени. Тежестта на автомата е намалена с 600 грама, за първи път вместо "щик-меч" се въвежда тип "щик-нож". Едно от главните му достойнства в сравнение с АК-47 стават високата технологичност и относително ниската себестойност на производство на оръжието.
Известният съветски конструктор, създател на пистолетите ТТ и СВТ-40 Фьодор Токарев дава на АКМ следната характеристика: "Този образец се отличава с надлежната си работа, висока точност и далекобойност на стрелбата, относително ниско тегло".

АКМ се произвежда от 1960 до 1976 г. и се певръща във вероятно най-масовата модификация на автомат "Калашников" в Съветската армия. И в наши дни той остава на въоръжение във Въздушнодесантните войски в качеството си на безшумно оръжие (поставя се заглушител, за което с АК-47 по-рано е имало много проблеми).

"Калашникът" е уникален

Има ли в други страни модели стрелково оръжие, подобно на автомат Калашников, които обаче да не са негово копие?
Такъв образец е създаден в следвоенна Чехословакия.

Въпросът е, че понякога страните от Варшавския договор приемат на въоръжение не само разработено в СССР оръжие, но и свои собствени разработки. В това отношение Чехословакия, която има богати традиции в създаването и производството на стрелково оръжие, не е изключение. Така, през 1958 г., на въоръжение в чехословашката армия е приет автоматът на Чермак CZ SA Vz.58, който външно много прилича на "Калашников", но значително се различава в конструкцията си. Автоматът се отличава с високото качество на производство си, макар че по надеждност все пак отстъпва на "Калашника“.

АКС74У — оръжие за десант

Често се говори, че АКС74У, който има два пъти по-къса цев и сгъваем приклад, е предназначен за въоръжение на десантните войски. Но това не е така. Този модел е разработен като оръжие на екипажите в бойните машини, артилеристите, свързочните части – тоест, за тези военнослужещи, на които, поради спецификата на службата им, не им се налага продължително време да се намират на предната линия.

В този смисъл по-компактния образец е напълно оправдан. Но се случва така, че за изпитания в бойна обстановка новият автомат АКС74У е изпратен през 1982-83 г. в десантните войски, които тогава водят бойни действия в Афганистан.

И всичките неласкави отзиви и доста неприятни прозвища, които тази модификация получава, са свързани именно с опитите този автомат да се използва в части, водещи интензивни бойни действия.

В случая си казват думата основните недостатъци на скъсената версия: слабо групиране на попаденията, по-ниска прицелна далекобойност и бързо прегряване на цевта. След изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. са направени съответните изводи: АКС74У е снет от въоръжение, прибран в складовете, а след това, във връзка с изострената криминогенна обстановка, предаден на личния състав на МВР, където се използва и до ден днешен.

Това е и единственият вариант на автомат "Калашников", който се прави в Тула, производството на останалите модификации винаги е било съсредоточено в Ижевск.




Източник: "Руски дневник"