Премиерата на биографичния филм на Кристофър Нолан за Джулиус Робърт Опенхаймер през юли 2023 г. съживи обществения интерес към разрушителната сила на ядрените оръжия. В момента в света има около 12,5 хиляди ядрени бойни глави, всяка от които представлява невероятна опасност.

Изследователите отбелязват, че използването дори на част от тези бомби би довело до катастрофални последици: първо, ще последват взривни вълни и пожари, които почти мигновено ще унищожат милиони хора по света; второ, радиацията ще причини ракови заболявания и генетични увреждания, които ще засегнат населението на света за поколения, пише Science Alert.

Светът след ядрената война

През последните 40 години учените използват компютърни симулации, за да разберат какъв свят ни очаква, ако някога се стигне до ядрена война.

Например, през 1982 г., използвайки познанията си по химия и моделиране на климата, атмосферните учени Пол Круцен и Джон Биркс написаха кратка статия, в която се предполага, че една ядрена война ще доведе до огромен облак дим, който ще предизвика ядрена зима. 

Тогава изследователите твърдяха, че този сценарий неизбежно ще доведе до унищожаването на селското стопанство, а с него и на цивилизацията.

Година по-късно американски и съветски изследователи потвърдиха за първи път, че градове и промишлени комплекси, ударени от ядрени оръжия, всъщност ще произведат много повече дим и прах, отколкото изгарянето на еквивалентна площ от гора. 

Освен това учените отбелязват, че глобалният слой смог в крайна сметка ще блокира слънчевата светлина, в резултат на което познатата ни Земя ще стане много по-студена, по-суха и по-тъмна.

Симулациите на изследователите показват, че намаляването на слънчевата светлина ще доведе до намаляване на глобалната температура с 10 °C за почти десетилетие. 

Предвижда се, че рязко застудяване, съчетано с по-малко слънчева светлина, необходима за фотосинтезата на растенията, би било пагубно за производството на храни. В резултат на това е вероятно гладът да настъпи по целия свят.

Днес учените използват много по-сложни климатични модели от тези през 80-те години. Сега изследователите смятат, че мрачното бъдеще, описано от учените преди 40 години, всъщност може да е още по-мрачно.

Ясна и настояща опасност

В скорошна статия учени по околната среда, ръководени от Алън Робок от университета Рътгерс в САЩ, твърдят, че теорията за ядрената зима е помогнала да се сложи край на световното разпространение на ядрени оръжия по време на Студената война. 

През 1986 г. президентът Роналд Рейгън и генералният секретар Михаил Горбачов предприемат по същество първите стъпки в историята за намаляване на ядрените оръжия. Тогава те се позоваха на прогнози за последствията от ядрената зима за целия живот на планетата.

Известно е, че в пика на надпреварата във въоръжаването, в средата на 80-те години, е имало над 65 000 ядрени оръжия. Намаляването на ядрения арсенал намали броя на единиците до малко над 12 000, една трета от които са в бойна готовност.

Това намали заплахата от пълномащабна ядрена война, но остави изследователите да се чудят дали прогнозите отпреди 40 години наистина са верни.

 Днес учените използват нови и по-усъвършенствани климатични модели, за да предскажат възможна промяна на климата, причинена от изгарянето на изкопаеми горива.

Изследователите вярват, че ядрен обмен между Съединените щати и Русия ще доведе до драматично охлаждане на океана и светът всъщност ще се потопи в „малък ядрен ледников период“, който ще продължи хиляди години.

Имайте предвид, че днес има 9 ядрени държави:

1. САЩ;

2. Русия;

3. Китай;

3. Франция;

4. Индия;

5. Израел;

6. Северна Корея;

7. Пакистан;

8. Великобритания.

Моделите на изследователите прогнозират, че дори една ограничена война между Индия и Пакистан може да доведе до около 130 милиона смъртни случая и други 2,5 милиарда без храна за поне 2 години.

Невероятна заплаха

Научното моделиране ни позволява да надникнем в „ядреното бъдеще“, без да го преживяваме. През последните 40 години учените проучват какво би могло да бъде ядреното бъдеще за планетата, което вероятно е допринесло за приемането през 2017 г. на Договора на ООН за забрана на ядрените оръжия, който беше ратифициран от повечето, но, уви, не всичките девет ядрени сили.

Трябва да се отбележи, че през същата година Международната кампания за премахване на ядрените оръжия беше удостоена с Нобелова награда за мир за работата си по привличане на вниманието към катастрофата, която може да възникне в резултат на използването му.

Според Робок войната в Украйна е върнала тези страхове на повърхността. В резултат на това е "още по-важно" за учените да проучат последствията от използването на ядрени оръжия и да гарантират, че възможно най-много хора на планетата са информирани за тях. Освен това учените отбелязват, че те и техните колеги трябва да се съсредоточат върху премахването на тези оръжия. 

Според Марк Маслин, професор по науки за земята в Калифорнийския университет в Лондон, е важно човечеството да помни, че ядрената заплаха не е изчезнала и използването на бойни глави ще обрече по-голямата част от живота на Земята на хилядолетия „ядрен ледников период“. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук