Европарламентът се раздели по въпроса за санкциите срещу Русия

&bdquo;Логиката на изолация не води до нищо добро&ldquo; &ndash; тази теза все по-често звучи от устата на депутати в Европарламента. Подобни изказвания зачестиха особено през април и май тази година. Може би това е един от сигналите за приближаващата среща на върха на ЕС през юни, когато съдбата на антируските мерки ще бъде обсъдена за пореден път.<br /> <br /> Последната страна, смутила спокойствието в Европарламента, бе Гърция. &bdquo;Всички знаем, че взаимното налагане на санкции от Русия и ЕС не подобри ситуацията, а безплодните разсъждения кой е пострадал повече не могат да доведат до нищо съществено&ldquo;, заяви евродепутатът и член на гръцката &bdquo;Нова демокрация&ldquo; Теодор Загоракис на заседание на делегацията на 27 април.<br /> <br /> Южна Европа по традиция е по-мека по отношение на Русия в сравнение с европейския център. Но гласове за отмяна на санкциите все по-гръмко звучат и във Франция, Италия и особено в Унгария, чийто премиер Виктор Орбан обеща, че те вече няма да бъдат продължавани автоматично. Влиятелната Германия за момента демонстрира сдържаност.<br /> <br /> Какво се случва в Европарламента<br /> <br /> Това брожение в редиците на европейските парламентаристи е знак, че в европейското общество вече е натрупана критична маса от недоволство заради санкциите, смята президентът на Федералната национално-културна автономия на гърците в Русия и член на Съвета по международни отношения при руския президент Иван Савиди.<br /> <br /> &bdquo;Тези гласове не могат да бъдат заглушени. Прекъснати са човешки контакти, бизнес връзки, загубени са пазари. Това не може да продължава до безкрай&ldquo;, каза той пред &bdquo;Руски дневник&ldquo;.<br /> <br /> Търговският оборот между Гърция и Русия в областта на доставките на селскостопанска продукция бе в размер на стотици милиони евро и за страната, изпаднала в тежка икономическа криза, Русия бе перспективен пазар, напомня Савиди. Освен това има очевидна нужда двустранните отношения да бъдат осъвременени.<br /> <br /> Миналата година гръцкият премиер Алексис Ципрас на два пъти посети Русия, а през май тази година на визита в Гърция се очаква да пристигне Владимир Путин. Очевидно е, че санкциите са фактор, който утежнява сътрудничеството.<br /> <br /> Други страни също повдигат въпроса за загубите, които понася бизнесът. Например депутатът Маркус Претцел от германската партия &bdquo;Алтернатива за Германия&ldquo; &ndash; дясно обединение на евроскептиците (AfD, 12,5% от избирателите в Германия и 7 от 96 места в Европарламента) заяви, че Германия &bdquo;спешно&ldquo; се нуждае от руски ресурси и демонстративно посети Крим, който Европа отказва да признае за част от Русия.<br /> <br /> Френският парламент първи в ЕС гласува за отмяна на санкциите в началото на април. Впрочем по време на вота в залата нямаше кворум &ndash; присъстваха по-малко от 20% от депутатите и затова гласуването бе по-скоро символичен жест (решението не задължава с нищо ръководството на страната), а антисанкционните настроения идват основно от представители на крайнолевите и дясноцентристки, често опозиционни партии.<br /> <br /> Именно те защитават тезата, че Европа е застрашена от доминацията на САЩ, налагана чрез неизгодното трансатлантическо споразумение и използват антисанкционната риторика като инструмент за натиск, отбелязва старши научният сътрудник в Центъра за анализи към Института по международни отношения в Москва Леонид Гусев.<br /> <br /> &bdquo;Има ли нужда Русия от това? Може би да. Може да не е особено ефективно, но ни поставя на дневен ред, което също е важно&ldquo;, смята заместник-деканът на Факултета по световна икономика към Висшата школа по икономика Андрей Суздалцев.<br /> <br /> Ще има ли отмяна на санкциите<br /> <br /> Европа действително се замисля какво да прави със санкциите, срещу които негодуват мнозина. Тъй като отмяната им, в очите на ЕС, би означавала легализиране на Крим като част от Русия.<br /> <br /> В последните месеци въпросът за отмяната на санкциите неизменно се свързва с изпълнението на Минските споразумения (макар че в тях няма нито дума за Крим) за уреждане на кризата в Източна Украйна. Ако Минските споразумения, чийто гарант е Русия, бъдат изпълнени в достатъчна степен, то през юни тази година санкциите ще бъдат отменени или най-малкото смекчени, отбелязаха нееднократно европейски дипломати и Вашингтон.<br /> <br /> Впрочем едва ли има смисъл да се таи надежда, че Крим окончателно ще бъде изключен от процеса. &bdquo;Периодично възниква въпросът, че Минските споразумения са първият етап, а вторият &ndash; Крим. Когато е изгодно &ndash; мълчат за Крим, а когато е неизгодно &ndash; го споменават. Но те естествено няма да го забравят. Тази игра ще продължи&ldquo;, предполага Суздалцев.<br /> <br /> <strong>Източник: Руски дневник</strong>