Съединените американски щати не са единствената западна страна, в която Руската федерация участва на видно място в електоралната политика, пише американското списание Foreign Affairs. За първи път от края на Студената война Русия е гореща тема във френската президентска кампания. С наближаването на изборите през пролетта на 2017 г. почти всички опозиционни партии – дали десни, крайно десни или крайно леви – започнаха да се оплакват от разпадането на връзките с Русия при правителството на президента Франсоа Оланд, аргументирайки позицията си с довода, че това ще наруши френската традиция на дипломатическа ангажираност и политически диалог с Москва и че ще е в ущърб на икономическите интереси на страната.
Русофилските позиции на по-малките партии във Франция всъщност не са изненада: популисти в САЩ и Европа – от кандидата на американската Републиканска партия Доналд Тръмп през британския политик Найджъл Фараж до унгарския министър-председател Виктор Орбан – изразиха своето възхищение от руския държавен глава Владимир Путин.

Еволюцията на основната френска консервативна партия – Републиканската, която в момента е водеща в президентската надпревара, обаче е по-озадачаваща. Някои от нейните ключови лидери, включително бившият президент Никола Саркози (2007 – 2012 г.), който по-рано беше разглеждан като представител на евроатлантизма, сега изглеждат по-симпатизиращи на позициите на Москва, отколкото преди. Тази еволюция освен това идва в момент, в който дипломатическите отношения между Европа и Русия са се влошили значително заради действията на федерацията в Украйна. Дали това е просто предизборно позьорство или опозиционни политики? Или пък разкрива по-дълбока промяна? Във всеки случай Кремъл щастливо подхрани огъня чрез публични декларации, понякога имплицитно приемащи някои от аргументите на френското право.

Лявоцентристкото правителство на Оланд все пак започна да отвръща на удара. То зае твърда позиция срещу нарушаването на международните норми в Украйна от страна на Русия, забележимо укрепвайки режима от санкции на Европейския съюз и отменяйки доставката на свои военни кораби „Мистрал“ към Русия, въздържайки се все пак от прекалено конфликтни действия спрямо Москва.

Тонът между двете страни обаче значително се втвърди през последните няколко седмици основно заради тежките бомбардировки, нанасяни от руските и сирийски военно-въздушни сили по сирийския град Алепо. Франция разглежда тези действия не само от морална гледна точка, но и като проблем за нейната сигурност, тъй като рискът от бомбардировки подхранва радикализацията, която на свой ред увеличава терористичната заплаха на собствената ѝ територия.

В началото на октомври Москва наложи вето на инициирана от Париж резолюция в ООН, която призоваваше за незабавно примирие в Сирия. Франция разкритикува Русия за решението ѝ да засили бомбардировките, заявявайки че те от мащабите на „военно престъпление“ и заслужават преследване от страна на Международния наказателен съд. В телевизионно интервю Франсоа Оланд постави под въпрос дали трябва да приеме руския си колега, който планираше да посети френската столица на 19 октомври, за да открие руски културен център на брега на река Сена. 

Оланд обясни, че е установил, че се „чуди“ дали е налице „полезност или необходимост“ да приеме Путин и дали срещата има някакъв шанс „да го спре да оказва подкрепа на режима на (сирийския президент Башар ал – б.пр.) Асад в бомбардирането на цивилното население в Алепо“. В крайна сметка Елисейският дворец изпрати сигнал на Кремъл, че тяхното взаимодействие ще бъде строго ограничено до работна дискусия за Сирия и че Оланд няма да присъства на планираното събитие за откриването на културния център, след което Путин ненадейно анулира посещението си в Париж.

Решението на руския президент най-вероятно е било повлияно по-малко от настояването на френската страна да се обсъди сблъсъкът в Сирия, отколкото от отказа на Франсоа Оланд да присъства на церемонията по откриването. Кремъл придаваше на събитието символична стойност – то щеше да е послание към гражданите на федерацията, че тя не е изолирана на европейската сцена. Без участието на френския президент церемонията нямаше смисъл.

Опозиционните лидери във Франция бързо представиха ситуацията в тази светлина и осъдиха Оланд. Саркози заяви, че поведението на френския държавен глава е „безотговорно“ и че е част от „стратегиите от Студената война“ срещу Русия. Бившият министър-председател Франсоа Фийон от своя страна обвини Оланд в „подкопаване на доверието във френската външна политика“ и добави, че френският президент е бил „подигран“ от Путин.

Тези реакции са нещо повече от обикновени предизборни нападки и индивидуално сочене. Те са симптомите на дълбоки различия сред френската политическа класа. Дълго време устойчив консенсус надделяваше над въпросите на външната политика, но Руската федерация се превърна в изключение. Дори повече от кризата в Украйна неотдавнашното изостряне на позициите относно Сирия изведе тези различия на преден план и превърна френско-руските отношения в гореща тема от президентската надпревара.