Никой в Германия не знае колко американски ядрени бомби има на тяхна територия, отбеляза наблюдателят на Tagesschau Кристоф Грабенхайнрих. Това не е известно дори на експертите от Будестага по въпросите на сигурността, защото правителството пази строга тайна.
Нещо повече – в Германия все още не могат да определят окончателно нужни ли са им въобще американските бомби. По време на студената война на нейна територия е имало 150 американски ядрени бойни глави, като повечето са били в авиобазата „Рамщайн”. Предполага се, че през 2004 година атомните бомби са изнесени от там. Сега по данни на медиите и на пацифистки организации в Германия са останали от 10 до 30 американски ядрени бомби от типа В61. Те се съхраняват във военновъздушната база Бюхел в провинция Рейнланд-Пфалц, където са базирани немските изтребители „Торнадо” от 33-та ескадрила на луфтвафе.
Сега главен идеолог за извеждане на американските ядрени бомби от територията на Германия е външният министър Гидо Вестервелле. Миналата година това беше главна точка в предизборната му програма. После това стана важна точка от целите, които си поставя коалиционният кабинет на консерватори и либерали.
Това предизвика раздразнение в САЩ. Военният министър Роберт Гейтс посочи демилитаризацията на Европа като недопустима, а държавният секретар Хилари Клинтън предпази европейците от съблазънта да поставят под въпрос ядрената заплаха. А бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън нарече поведението на Германия безотговорно, като желае да остане под американския ядрен щит, но иска да прехвърли своята част от отговорността на друг. На 3 март Пентагонът обяви предстояща модернизация на бомбите В61 в Германия, с цел да им се продължи експлоатационния срок.
Все пак на Гидо Вестервелле се е удало да събере неголяма коалиция от единомишленици в самото НАТО: през февруари министрите на външните работи на Германия, Норвегия, Белгия, Холандия и Люксембург са изпратили писмо до генералния секретар на НАТО, в което предлагат всестранно обсъждане на ядрената стратегия на алианса и да се проведе дебат по ядреното разоръжаване.
Очаква се това да стане на следващото заседание на външните министри на страните от НАТО, планирано за 22 – 23 април в Талин (Естония). Но дори да бъде иницииран процес по ядреното разоръжаване, той ще върви трудно и продължително. Даже ако на немския външен министър Вестервелле му се удаде да завърже дискусия по разоръжаването, не е сигурно, че ще привлече останалите членове на НАТО, които могат да имат други интереси.
Например френският президент Никола Саркози още през 2007 година предложи на Германия да участва в управлението на френските ядрени арсенали (Force de Frappe). Във всеки случай е ясно, че Германия сама няма да е в състояние да се избави от американското ядрено оръжие.
Ганчо Каменарски, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
