Заселници от Източна Европа вече се насочват не само към големите градове, но и към по-малки общини в Германия, съобщава новинарският сайт T-online.

Според автора Дитмар Зеер, заедно с тях се появяват и непознати досега проблеми: шум и боклуци, експлоатация, дребна престъпност.

"Обичайните заподозрени: трафикантски банди, които примамват към Германия бедни семейства от Румъния и България и злоупотребяват с тях, за да разграбват социалните каси", пише Зеер.

"Повече от половината идват от България"

T-online разказва за едно от тези селища - градчето Хорн-Бад Майнберг е с население от 17 000 души и се намира в най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Цитира се и писмото, което тамошният представител в провинциалния парламент Денис Мелцер е изпратил до министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет: "Тук уседнаха около 700 заселници от Източна Европа, като повече от половината идват от България.

Гражданите и гражданките все по-често се оплакват от проблеми с интеграцията им, от замърсяване на обществените места, нарушаване на задължението да изпращат децата си на училище, кражби, агресия и открита проституция".

Циганите от България често спят и по автобусни спирки

Високотиражният "Билдцайтунг" дава думата и на граждани на Хорн-Бад Майнберг. 69-годишният Буркхарт Веке дори казва, че обмисля да напусне градчето: "До гуша ми дойде. Разни гешефтари изкупуват стари сгради и ги натъпкват с хора. Жилищата са претъпкани, всичко плесенясва".

Вестникът твърди, че редица запуснати сгради в градчето са попаднали в мрежата на спекуланти и трафиканти на хора: "Тази далавера е позната и в други градове.

Подставени лица изкупуват на безценица рушащи се сгради и настаняват там хора от Източна Европа, които са снабдени с отчасти фалшифицирани договори за работа.

След няколко месеца новите наематели се пишат безработни и подават молби за социална помощ."

На сайта T-online Дитмар Зеер описва същата схема.

Генка Шикерова разказа за нашенските цигани в Германия, които си живеели от социални помощи, но и ставали "жертви на трудова експлоатация" (ВИДЕО) 

Според него много от хората идвали от Пловдив, а спекулантите прибирали в джоба си по-голямата част от социалните им помощи.

Така една от тези порутени сгради може да донесе годишна печалба от 100 000 евро, твърди изданието.

"Билдцайтунг" е разговарял с един от наемателите - циганина Христо, чието седемчленно семейство живее в една от запуснатите сгради.

Христо разказва, че преди е работел по строежи, но в момента е безработен.

От социалните помощи и от детските надбавки семейството му има общ доход от близо 2 000 евро - истинско богатство в сравнение с дохода от 440 евро, с който семейството би разполагало в България, отбелязва вестникът и цитира Христо с думите: "Искаме просто по-добър живот".

Кадър от германския град Дуисбург

Буре с барут

За обратната страна разказва местният вестник "Вестфаленблат", според който атмосферата в Хорн-Бад Майнберг е напрегната - истинско буре с барут:

"Един ресторантьор разказва, че на клиент откраднали велосипеда пред заведението.

На друг посетител чуждестранни деца грабнали парчето торта от чинията. А една жена разказва, че не деца, а възрастни блокират местните детски площадки.

Съвместното съществуване вече не е възможно", оплаква се жената пред вестника.

От Федерацията на германските градове казват, че 10 до 15 по-големи града в Германия са станали цел на масово преселение на хора от Югоизточна Европа. Сред тях са Офенбах, Нюрнберг, Фюрт, Магдебург, Бремерхафен, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен.

В Манхайм вече живеят 6 000 българи и 5 500 румънци - броят им се е увеличил почти десетократно спрямо 2006 година.

Месечно в града се заселват по около 200 нови пришълци от България и Румъния, съобщава местното електронно издание "Райннекарблог".

В Нюрнберг пък са се установили близо 20 000 преселници, още толкова - в Дуисбург.

Пред T-online Биргит Цьорнер от социалната служба в Дортмунд разказва:

"Повечето от тези хора не притежават езиковите, образователните и професионалните предпоставки, за да се оправят бързо в Дортмунд.

Освен това много от тях нямат здравна застраховка".

След като обяснява, че гражданите на България и Румъния се ползват от свобода на придвижване и имат право да живеят и работят в Германия, изданието коментира: "Всичко това функционира много добре при онези румънци и циганите от България, които идват доброволно.

Те са мнозинство. Сред тях има много търсени кадри за селското стопанство и фабриките, те работят дефицитната професия на болногледачи или са лицензирани лекари.

Без тях Германия щеше да се справя по-зле. (...) Но общините вече се съпротивляват срещу злоупотребите, за които са виновни трафикантите.

Във Фюрт дори назначиха социални работници, които говорят румънски и български. (...)

В Дортмунд вече дежурят съвместни германо-български полицейски патрули, а няколко улици ще бъдат поставени под видео наблюдение.

В Дуисбург пък от няколко години практикуват следната административна мярка: само за часове запечатват сгради, където се нарушават изискванията - примерно за хигиена или противопожарна безопасност.

Само за първите шест месеца на тази година въпросната мярка е била прилагана цели 13 пъти".

Кмет: "Не можем да решим проблемите на Източна Европа"

Гледка към балкон на жилище, обитавано от цигани от България. Немците протестират срещу цивилизационните разлики

Авторът Дитмар Зеер пише, че общините възлагат големи надежди на по-строгите мерки срещу нелегалния труд, с които Бундестагът иска да ограничи социалните измами.

Според Зеер, политици от тези общини се безпокоят, че когато и хората от Западните Балкани получат свобода на придвижване, положението ще стане още по-лошо.

Кметът на Фюрт дори настоява да се преразгледат сега действащите правила за свобода на придвижването.

Фюрт нямал никакви проблеми с кандидатите за убежище от Сирия и Ирак, но германските градове не можели да решат социалните проблеми на Източна Европа, е цитиран да казва кметът.