"Позор е, че в това богато общество хора от България и Румъния стават жертва на експлоатация", заяви германският министър на труда Хубертус Хайл, цитиран от "Дойче Веле". Това стана след като пред WDR българка в Германия разказва за обиди, крясъци и дискриминация.


Хубертус Хайл

След избухването на заразата с коронавирус в кланиците "Тьонис" социалният министър на провинция Северен-Рейн Вестфалия Карл-Йозеф Лауман настоя за повече възможности за контрол на жилищата и общежитията, в които са настанени източноевропейските работници в месопреработвателните предприятия.



"Такъв контрол стана възможен за първи път едва в хода на пандемията", заяви Лауман пред Бундестага и добави, че при 650 проверки са били установени над 1800 нередности.

"Ще сложим край на тези практики"
В отговор германският министър на труда Хубертус Хайл потвърди, че целта на правителството е от началото на следващата година да бъде въведена забрана на договорите с подизпълнители в месопреработвателната индустрия.

"Позор е, че в това богато общество хора от България и Румъния стават жертва на експлоатация. Ще сложим край на тези практики", увери Хубертус Хайл.

И наистина: мнозина от източноевропейците, пристигнали на работа в Германия, изживяват истински шок.

Като Емилия от България, която пред WDR разказва за преживяното в Германия. Жената пристига преди десет години и веднага започва работа. Един от работодателите ѝ: месопреработвателното предприятие "Тьонис", чието име напоследък не слиза от вестникарските заглавия - заради лошите условия на труд и експлоатацията на източноевропейски работници.

"Обиждат те, крещят ти, дискриминират те, държат се с теб по ужасен начин", разказва Емилия пред WDR.

Няма нищо случайно в това, че толкова много хора от Източна Европа пристигат да работят в Германия. В желанието да избягат от мизерията в родината си мнозина се подлъгват да повярват на обещанията на фирми-подизпълнители.

"Това е един огромен бизнес", казва Фолкер Брюгенюрген от помощната организация "Каритас" в окръг Гютерсло, където се намира седалището на кланиците "Тьонис".

"Исках да се интегрирам"
Веднъж пристигнали в Германия, източноевропейските работници действително изкарват повече пари, отколкото в родината си, но нерядко стават жертва на безмилостна експлоатация от страна на подизпълнителите.

"Исках да се интегрирам", казва Емилия. Жената е научила немски и твърди, че полага наистина големи усилия. Но въпреки това не я напуска усещането, че и след десет години живот в Германия все още не е част от това общество.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!