Тя се сблъска с негативната реакция от страна на съгражданите си, след като публикува своите дневници, документиращи живота в Ухан в ранните дни на избухването на пандемията от коронавирус. Но въпреки това Фанг Фанг е категорична - тя няма да замълчи, пише dnes.bg. 

"Когато се сблъскате с катастрофа, е жизненоважно да изразите мнението си и да дадете съвет", казва тя пред BBC.

В края на януари, когато Ухан стана първото място в света, което влезе в състояние на пълен локдаун, много от 11-те милиона жители на града намериха утеха в четенето на онлайн дневниците на Фанг Фанг. Те също така разкриха поглед към града, където вирусът се появи за първи път.

Ежедневните публикации на 65-годишната жена в нейния акаунт в Weibo, китайският еквивалент на Twitter, описват живота, който живее сама с кучето си по време на локдауна, както и това, което тя определя като тъмната страна на отговора на властта. Думите й първо бяха приети добре, но по-късно предизвикаха вълна от критики от онези, които възприеха усилията й като непатриотични.

Но въпреки осъждането от съгражданите й Фанг Фанг не съжалява.

"Ярък разказ"

Фанг Фанг казва, че е писала дневниците като част от процес, който й е помогнал да "насочи ума си" и да размисли за случващото се по време на локдауна. Тя улавя какво е да бъдеш изолиран от останалия свят; колективната болка и тъга от загубата на живот и гневът към местните власти за това, което тя смята за неправилно справяне с кризата.

Първоначално нейният онлайн дневник беше похвален в Китай, като държавните медии от Китайската служба за новини описваха публикациите й като вдъхновяващи "с ярки разкази, истински емоции и прям стил".

Но реакцията се измести значително, когато те спечелиха международно внимание и критиките достигнаха критично ниво, когато се появиха новини, че нейните дневници ще бъдат преведени на английски и взети от американския издател HarperCollins.

"Заради 60-те записа в дневника, които написах по време на пандемията ... Властите ме възприемат като враг", казва тя. Китайските медии, казва тя, са получили нареждане да не публикуват нито една от нейните статии. И нейните книги, включително нови произведения и препечатки, са избягвани от китайските издатели.

"За писател това е много, много жестоко нещо", категорична е тя. "Може би това е така, защото съм изразила повече съчувствие към обикновените хора, отколкото да аплодирам правителството. Не съм ласкала или хвалела правителството, така че съм виновена."

Вълна от обиди

Писателката споделя, че реакцията не е ограничена само до неодобрението на властите.

Тя споделя, че е получила десетки хиляди нецензурни съобщения, включително заплахи за смърт. В социалните мрежи Фанг Фанг е обявена за предател, обвинена в заговор със Запада за атака на китайската държава, като някои дори предполагат, че американската разузнавателна агенция ЦРУ й е платила за да напише дневниците.

Фанг Фанг споделя, че е била изненадана и объркана от порочността на атаките. "За мен е много трудно да разбера омразата им. Моите записи са обективни и меки", казва тя.

Нападенията, казва тя, й напомнят за Културната революция от 1966 до 1976 г. - период на насилствено управление на тълпата, довело до прочистване на интелектуалци и "класови врагове", включително хора, свързани със Запада. Китай е чувствителен към имиджа си в чужбина, а дневниците на Фанг Фанг се появяват по време, когато страната е била под огромен международен натиск за предполагаемо прикриване.

Фанг Кеченг, професор по журналистика в Китайския университет в Хонг Конг, казва, че атаките срещу Фанг Фанг следват модел на онлайн национализъм. "Национализмът се превърна в основния поток в китайския интернет през последните години, а либерализмът беше маргинализиран. Потребителите на националистически интернет са много активни и се превърнаха в националистически тролове", обяснява тя.

Тя казва, че онлайн национализмът е "имплицитно одобрен" от китайските власти, защото може да помогне за засилване на подкрепата за правителството - но може и да даде обратен ефект, ако това стане радикално. "Думите, специално използвани по време на Културната революция, като "класова борба" и "диктатура на пролетариата" се появиха отново. Това означава, че китайските реформи са на път към провал и регресия", на мнение е Кеченг.

Необходимостта от локдаун

След като наблюдава разпространението на коронавируса в почти всички краища на света, Фанг Фанг казва, че решението на Китай да наложи 76-дневен локдаун в Ухан е било правилното, позиция, отразена в дневниците й по това време.

"Локдаунът беше високата цена, която платихме в замяна на това, че сега можем да живеем свободно в Ухан без вируса", казва тя. Ухан нее  съобщавал за местни случаи от май. Не се броят асимптоматичните случаи.

"Ако не бяха приети тежки мерки, ситуацията в Ухан щеше да излезе извън контрол. Така че изразих подкрепа за почти всички мерки за контрол на болестта", обяснява тя и добавя, че и другите страни могат да научат нещо и да приложат китайския подход.

"По време на огнището всички събирания бяха забранени, всички бяха длъжни да носят маска и здравен QR код беше необходим за влизане в жилищен комплекс. Мисля, че всички тези много добри мерки помогнаха на Китай да контролира вируса", казва Фанг Фанг.

Научените уроци

Но крайният успех на Китай за овладяване на вируса и спасяването на вътрешния пазар не отменя  необходимостта от разследване на първоначалното лечение на огнището от властите, на мнение е писателката.

"Не е извършено задълбочено разследване на причините, поради които е отнело толкова време за справяне с огнището", казва Фанг Фанг.

Тя поставя под въпрос защо първоначално властите са казали, че вирусът е "предотвратим и контролируем". Но Фанг Фанг казва, че светът, а не само Китай, трябва да се учи от пандемията. "Човешкото невежество и арогантност позволяват на вируса да се разпространява толкова широко и толкова дълго."

Професор Майкъл Бери, който преведе дневниците на английски, вярва, че "нейната устойчивост се корени в знанието, че постъпва правилно".

"Тя не е дисидент, тя не призовава за сваляне на правителството - тя е човек, който документира това, което е видяла, почувствала и преживяла по време на блокирането на Ухан", казва той. Но по този начин, твърди той, тя изследва по-големи въпроси "не само как да се справи с пандемията, но и за това какво общество китайските граждани искат да създадат за себе си".

В Ухан върху личният живот на Фанг Фанг беше нанесен удар, когато нейното 16-годишно куче, постоянен спътник през цялото време на локдаун, почина през април. Но тя е издръжлива. Все още пише с надеждата, че произведенията й ще бъдат публикувани за пореден път в собствената й страна и казва, че не съжалява.