Втората световна война е най-кървавият военен конфликт. Ожесточен сблъсък между великите сили, след който милиони са убити. По време на войната заплахите идват не само от фронтовите линии. Те са навсякъде. Правени са десетки опити лидери на враждуващите страни да бъдат убити. Опасността дебне както отвън, така и от собствените сподвижници.

Представяме големите заговори за убийството на лидерите през Втората световна война:

Нацисткият лидер Адолф Хитлер става обект на 27 опита за покушение по време на дванадесетте му години управление. През месец юли 1944 година високопоставени военни от неговото обкръжение усещат, че фюрерът води Германия към крах. Според някои от тях е истинско самоубийство войната на два фронта. Те решават да вземат нещата в свои ръце и да убият Хитлер. Операцията носи кодовото име „Валкирия”. След покушението ще могат да поемат управлението в свои ръце и да променят посоката на развитие.

Със задачата е натоварен полковник Клаус фон Щауфенберг, който отива при фюрера и оставя до него куфар, в който има експлозив. Малко по-късно бомбата е детонирана. Хитлер е ранен, но оцелява. Лидерът разбира, че става въпрос за вътрешни врагове, и започва чистка. Повече от 7000 души са арестувани, а близо 5000 – екзекутирани. Историците смятат, че не всеки от тях има връзка с опита за покушение. „Гестапо” обаче разчиства и хора, които се смята, че се противопоставят на режима.

През годините са правени и други опити за убийството на фюрера. „Шварце капеле” (пр. черен оркестър) е група от конспиратори, в която членуват и висши офицери от въоръжените сили на страната. Те са патриоти, които обаче нямат желание да следват Хитлер, който според тях ще съсипе страната. Един от опитите им за сваляне на Хитлер от власт е поставяне на експлозив в самолета, с който ще лети. Бомбата не избухва. Месец по-късно високопоставен военен прави колан с експлозиви – целта му е да убие фюрера по време на обиколка в берлински музей. Планира да прегърне лидера, след което да детонира експлозивите. Операцията е прекратена, след като посещението в музея е отменено, пише Military History Now.

Един от най-известните заговори за убийството на Адолф Хитлер е британската операция „Фоксли” . Кралските въоръжени сили искат да екзекутират нацисткия водач и обмислят няколко варианта, които в крайна сметка не проработват. Един от плановете включва опит за дерайлиране на влака, с който пътува Хитлер. Графикът на фюрера обаче е непредвидим и нередовен – служителите на гарите са информирани за пристигането му няколко минути по-рано, което кара британците да се откажат. Те мислят и друг план – да убият фюрера, слагайки смъртоносна отрова в питието му. Този план обаче е много по-сложен и изисква вътрешен човек. Поради тази причина британците съсредоточават усилията си в друга насока – снайперист да убие нацисткия водач в Бергхоф – домът му в Баварските Алпи, където той прекарва голяма част от времето си.

През лятото на 1944 година човек от личната охрана на Хитлер в Бергхоф е пленен в Нормандия. Той разкрива пред съюзническите сили, че фюрерът всяка сутрин се разхожда край резиденцията си, обикновено около 10:00 часа и абсолютно сам и незащитен. Британците разбират, че нацистът е идеална мишена в този момент и от близката гориста местност може да бъде убит от снайперист. Именно такъв е избран и обучен за задачата. Той стреля по мишени с германска винтовка „Карабинер” 98к. През ноември същата година обаче операцията е прекратена. Въпреки че няколко месеца преди това Уинстън Чърчил дава съгласието си, сред високите етажи на британското военно управление се зараждат съмнения дали убийството на Хитлер ще им помогне. Някои са на мнение, че фюрерът не е добър стратег и е обречен да загуби войната. Подполковник Роналд Торнли казва, че германците почти са загубили войната и ако Хитлер бъде убит сега, то ще се създаде мит, че Германия е можела да спечели, ако не бе покушението срещу нейния лидер. „Фоксли” така и не се реализира.

Опити за покушение са правени и срещу италианския лидер Бенито Мусолини. През пролетта на 1943 година маршал Артър Харис – командир на звеното бомбардировачи на кралските ВВС – създава план за въздушни удари срещу щабквартирата на „Дучето”. Заговорът обаче не вижда бял свят, защото се смята за прекалено сложен.

През 1944 година е създаден и план за убийството на съветския лидер Йосиф Сталин. Операция „Цепелин” на немските сили предвижда добре обучени лица да бъдат транспортирани тайно до Москва със самолети на „Луфтвафе”. След това да стигнат до столицата и да направят опит за покушение. Планът не успява, защото са заловени от „червената армия” на няколко километра от града.

През лятото на 1944 година новият началник на Главното управление за сигурност на Райха Ернст Калтенбрунер пита „Луфтвафе” дали е възможно малка група бойци да бъдат оставени на километри от Москва. Главният убиец ще е бивш съветски военнопленник, който ще бъде снабден с транспорт и оръжието, което му е необходимо за задачата. Другите членове на екипа са добре подготвени и обмислят план за бягство след операцията. В ранните часове на 5 септември военнотранспортен самолет Арадо Ар 232 „Стоножка” излита от Латвия към район, намиращ се на близо 95 километра от Москва. Самолетът е подложен на обстрел от съветските системи за противовъздушна отбрана. Все пак успява да кацне до Карманово, Смоленск. Основните играчи в мисията (мъж и жена, бивши военнопленници) тръгват с мотоциклет към Москва, докато екипажът на Арадо се насочва към германските линии. На километри от града обаче двамата души на мотоциклета предизвикват съмнението на руски войници, които ги разпитват и по-късно задържат.

През 1943 година се заражда план за убийството на трима лидери едновременно – Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт – които да бъдат убити по време на Техеранската конференция. Немската операция носи кодово име „Дълъг скок” и е водена от командоса Ото Скорцени, който през януари 1945 година е повишен в звание генерал-майор. Лично Адолф Хитлер го награждава с рицарски кръст с дъбови листа. Скорцени е водил някои от най-важните операции за нацистите – включително освобождаването на Бенито Мусолини.

Германското разузнаване успява да разбие кодово съобщение на американските военноморски сили и разбира, че през октомври 1943 година в Техеран ще се проведе конференция, на която ще присъстват тримата големи съюзнически лидери. Руснаците обаче успяват да разгадаят плана на нацистите, който в крайна сметка не се осъществява. Руският агент Николай Кузнецов успява да разбере от немски войник (щурмбанфюрер на има фон Ортел) за готвения атентат. Германецът ставал много приказлив, когато се напиел, пише в книгата „Заговорът на Хитлер да убие големите трима”.

Британските военни наричат твърдението на руснаците за готвен заговор от страна на нацистите „абсолютна измислица”. Някои историци смятат същото, позовавайки се на думи на Скорцени след края на войната. Той казва, че веднъж за кратко е обсъдил с Хитлер убийството на Чърчил, но за нищо конкретно не е станало дума в разговора. Операция „Дълъг скок” обаче става обект на редица книги и филми в Русия.