Горящата като факла 24-етажна сграда в Лондон накара депутата Майк Пенинг от консерваторите да каже, че "Великобритания не е виждала подобна трагедия". Великобритания в ново време да, но Лондон помни един много голям пожар, споменът за който остава неизличим през вековете. Това е Големият лондонски пожар.
Огненото бедствие започва в първите часове на 2 септември 1666 година - една прилика с Гленфел Тауър, където пожарът също избухна в 1 часа през нощта. Но през 17 век огънят бушува цели три дни - до 5 септември и разрушава около 13 хиляди къщи. Без дом остават 65 хиляди души.

Счита се, че разрушителната сила на този пожар никога не е надмината от нито едно огнено бедствие в света.

Изчислява се, че само една пета част от града, в рамките на крепостните стени, не е била засегната. Разрушени са най-важните сгради в английската столица през онези години, включително старата катедрала Сейнт Пол. През 1666 се счита, че жертвите са били не повече от 20, но днес битува разбирането, че са били много повече. Нямало е регистър кой къде живее, а много от телата буквално са кремирани от пламъците.



След чумната епидемия

Големият лондонски пожар се случва малко след като в Лондон има голяма епидемия от чума. В онзи момент най-лошото е отминало, но болестта продължава да върлува в по-бедните райони на града. Лятото на 1666 година е много топло, а много от къщите в Лондон са били празни, поради покосени от чумата стопани или избягали в провинцията. Буквално всеки дом, докоснат от пламъците е изгорен.

Безумната реакция на кмета

Когато пожарът избухва, много лондончани избягват с лодки по Темза, а да гасят огъня остават малко жители. Именно заради подценяването и непотушаването на огъня през първите часове, пожарът се разраства толкова много и толкова бързо. В много исторически източници пише, че още в първите часове на инцидента - преди зазоряване на 2 септември - отиват да събудят кмета Томас Блъдуърт. Той казва: "Една жена може да го изгаси, като се изпикае на него".


Розовата част е изгорената площ


От фурната на пекаря

Не е ясна причината за избухването на пожара. Знае се, че огънят тръгва от Пъдинг Лейн - северно от Темза, близо до Лондон Бридж и оттам се разпростира най-вече на запад. Най-вероятно пожарът избухва от фурната на един известен пекар - Томас Фаринер, който си ляга, без да угаси пещта. Твърди се, че са се запалили натрупаните в помещението дърва, а после пламъците стигат до дома на Фаринер и съседните къщи. Той и семейството му успяват да избягат, загива само прислужницата им. През целия си живот Фаринер отрича да има вина за пожара, обвинявайки прислужницата си.

Счита се, че кметът е отговорен за разпространението на пожара. Още повече, че скоро става ясно, че не е достатъчна една жена, за да го загаси. Навремето най-простия начин да се спре разпространението на огъня е да се направят противопожарни канавки, разрушавайки дори цели улици, преди пламъците да пристигнат. Но Блъдуърт не иска да го направи, той се страхува от цената на възстановяването и се поддава на натиска на собствениците на къщи и терени, които трябвало да бъдат срутени.

Така огънят се разпростира все повече и стига почти до Уестминстърското абатство, като има опасност да стигне и на юг от Темза. Навремето върху Лондон бридж е имало живущи, къщи и вещи - следователно слама и сено, които биха пренесли пожара и отвъд Темза.
Чуждите неприятели

Още преди пожарът да свърши - от една страна, защото е угасен, от друга - защото вече няма какво да гори - в Лондон и Англия започват да се разпространяват слухове, че подпалвачите са чужди неприятели. Английският крал - Чарлз II по онова време е във война с Холандия и в обтегнати отношения с Франция. Намират се шпиони, които правят странни признания, те са осъдени на смърт. Но историята не отчита тези обвинения за сериозни.

След пожара се появява идеята Лондон да се премести с няколко километра. Но по-голямата част от основите на разрушените сгради са цели, затова се решава да се възстановят къщите на същото място. Щетите се оценяват на поне 10 милиона паунда. Този път обаче лондончани особено внимават със сеното, дървата и прекалената близост между домовете. Все причини сериозно благоприятствали за разпространението на големия пожар. Някои предлагат Лондон да бъде променен, създавайки различен град, с големи булеварди и големи водни пътища. Това обаче не става и според Financial Times това решение е причина за много от урбанистичните проблеми на града и до днес.

Паметникът

Основната нова постройка след пожара е една дорийска колона, лондончани я наричат The Monument - Паметникът. Той съществува и до днес, висок е около 60 метра - точно толкова е разстоянието между паметника и Пудинг лейн, откъдето се счита, че е тръгнал Големият лондонски пожар.



Източник: webcafe.bg