Ако сравните датските вестници от края на миналата година с днешните им броеве, ще останете с усещането, че са писани в различни държави и в различни исторически епохи. Само допреди месеци Дания живееше в ритъма на „руската заплаха“, мистериозните „руски дронове“ и войната в Украйна.
Копенхаген се наслаждаваше на ролята си на морален и политически флагман в Европа, а страната беше представяна като ключов двигател на антируските коалиции.
Дори Politico обяви 2025 г. за „Годината на Дания“, а премиерът Мете Фредериксен беше наречена „Северната звезда“ на европейската политика.
И изведнъж – рязък завой. Украйна почти изчезна от първите страници. „Руската заплаха“ се стопи. На нейно място остана една-единствена дума, повтаряна обсесивно: Гренландия.
От гняв към пазарлък
В рамките на дни датската публична реторика премина през класическите етапи на приемане:
– отричане и гняв („Ръцете далеч от нашата Гренландия“, „НАТО ще ни защити“),
– към пазарлък и откровена тревожност.
Редакционна статия на Politiken цитира гренландски политици, които настояват: „Гренландия не се продава“. Само че веднага след това изданието признава, че се е свързало с Държавния департамент на САЩ, за да попита колко биха предложили американците и на кого. Отговор няма, но самият въпрос казва всичко.
Островът „не се продава“, но интересът към цената очевидно съществува.
Колко струва независимостта
В дискусията вече се включват и експерти. Томас Кросби от Датската отбранителна академия директно заговори за пари, отбелязвайки, че „за някои гренландци отказът от един милион долара би бил много драматично решение“.
Паралелно с това медиите цитират гренландци, които признават, че губят сън заради „агресивния американски империализъм“. Появяват се слухове за подготвяно американско присъствие, включително твърдения, че голям хотел в Нуук е бил нает за бъдещи операции.
„Нищо за Гренландия без Гренландия“
Любопитен обрат настъпва и в отношението към самите гренландци. В първите дни на „гренландската истерия“ датската преса почти напълно ги игнорира. Говореха премиери, министри, професори от Копенхаген – но не и хората от острова.
Това предизвика остра реакция от Пипалук Линге, председател на Комисията по външна политика на гренландския парламент. Тя разкритикува факта, че нито един гренландски представител не е бил поканен на закрита среща в Копенхаген, където се обсъждала „американската заплаха“.
„Това е неоколониален подход. Нищо за Гренландия без Гренландия“, заяви Линге.
Пари, страх и морални уговорки
След като европейските лидери обявиха, че „Гренландия принадлежи на своя народ“, датската преса започна трескаво да търси какво мислят самите островитяни. И тук идва неудобната истина: над 80% от гренландците подкрепят независимостта – но само ако това не понижи стандарта им на живот.
Затова Копенхаген настойчиво напомня за годишната блокова субсидия от около 4 милиарда датски крони, която Дания отпуска на Гренландия. Посланието е ясно: свободата има цена.
Същевременно удобно се пропуска фактът, че преди интереса на Доналд Тръмп субсидията е била значително по-ниска. Парадоксално, дори без анексия, американският интерес вече е подобрил финансовото положение на острова.
Последният аргумент: страхът
Когато цифрите не стигат, идва ред на сплашването. Датският инвеститор и писател Мартин Торборг отправи директно послание към гренландците: ако настояват за независимост, ще „станат американци“. Очевидно това трябва да звучи като най-лошия възможен сценарий.
И така, Гренландия „не се продава“. Поне официално. Но между редовете на датската преса вече се чете друг въпрос – не дали, а за колко.
