"Историята се пише пред очите ни. След шест десетилетия на власт, режимът на семейство Асад в Сирия приключи.

Reuters: Дамаск падна, Башар Асад избяга КАРТА

Събитията от последните 10 дни шокираха всички, дори и тези, които следяхме войната от близо вече 13 години" - това пише ас. д-р Александър Стоянов, който е историк, специалист по военна история и член на БАН.

Ето какво още споделя той за случващото се в Сирия:

"Скоростта с която се разпадна властта на Башар Асад показа колко изкуствен е неговият режим, крепящ се единствено на конците, с които Иран и Русия го използваха за своя марионетка.

Упоритата съпротива на Украйна срещу Русия, международните санкции на Запада и безмилостната кампания на Израел срещу свързаните с Иран сили в Близкия Изток, доведоха до скъсването на тези конци. марионетката падна в праха и вече няма сила, която да я изправи.

Преди 7 години в едно свое интервю, Владимир Владимирович Путин обеща, "че ако бунтовниците и терористите отново надигнат глава в Сирия, руската авиация и войски ще ги ударят толкова силно, колкото те [бунтовниците и терористите - б.а.] никога не са виждали!" край на цитата.

Най-мощният съюзник обръща гръб на Башар Асад, а те наближават

Е, бунтовниците надигнаха глава, а руските бойци и самолети, и кораби избягаха толкова бързо, колкото бързо опразниха североизточна Украйна през 2023 г. Вчерашните терористи, днес станаха в наратива на Сергей Лавров "легалната сирийска опозиция".

Идат трудно времена!

Сега за Сирия предстои трудното. На изпитание ще бъде подложена волята на сирийския народ да създаде модерна, просперираща държава, в която раните на войната се лекуват бавно, но окончателно.

Ще чуете много лаици и фантасти да говорят за това как Сирия сега трябвало да се дели на части, да се създават нови държави и прочие. Но това би било грешка.

Исторически момент! Режимът на Асад падна, проф. Чуков издаде къде е избягал ВИДЕО

Не вярвам и някой от съседите й всъщност да иска подобно нещо. Най-важният фактор в преразпределянето на пост-Асадовия ред ще бъде Турция. Анкара вече получи зелена светлина от САЩ.

Пак тя осигурява материална база и финансиране за много от фракциите, които свалиха режима в Дамаск. Турция има интерес Сирия да се възстанови и да е място, където близо 3.5 милиона сирийски бежанци, живеещи в Турция, да могат да се завърнат. Турция иска стабилен южен съсед и поради това основният проблем пред бъдещето на Сирия остава темата за кюрдите и ПКК.

Противно на мнението на мнозина, Турция няма проблем с кюрдите по принцип, а само с радикалните марксистко-маоистки крила на кюрдското политическо движение, които намират изражение най-вече в Кюрдската работническа партия. Ако сирийските бунтовници успеят да се договорят с Анкара и да гарантират, че ПКК няма да има достъп до буферна зона по границата на Сирия с Турция, Ердоган ще е доволен и конфликтът ще бъде избегнат.

От там нататък съдбата на Сирия трябва да мине в ръцете на народа й. Те трябва да създадат такава форма на управление, която да отразява собствените им перспективи и приоритети.

Опитът на САЩ да налага изкуствена демокрация в Афганистан и Ирак не сработи. Няма да сработи и в Сирия.

Трябва да се разбере, че мюсюлманите имат собствен път към демокрацията, която принципно е била заложена още от Мухаммад в устоите на ислямската общност (умма), където всички решения трябвало да се вземат от събрания (шура). Тази традиция е жива в Сирия - всички бунтовнически зони в периода 2011-2014 г. се управляваха от местни съвети, излъчени от населението.

Именно от долу на горе трябва да върви властта в Сирия. Трябва да се даде гъвкавост на по-консервативните райони да бъдат по-консервативни, а на по-урбанизираните - да са по-светски.

Една децентрализирана система със силна самостоятелност на отделните райони и едно федерално правителство, което да надзирава общата валута, закони, армия и външна политика би било, по мое мнение, най-добрият изход от ситуацията, поне на първо време.

След шест десетилетия авторитаризъм, населението има нужда най-напред да вземе властта и отговорността в свои ръце и да почувства държавата си като своя майка, а не мащеха - процес, който ние българите така и не реализирахме след 1990 г.

Едва след като сирийците придобият усещането за това че управляват своята държава, а не че са управлявани от държавата, те ще могат да мислят за централизиране и преструктуриране на политическата система. Или не. В крайна сметка това ще е тяхната държава и те трябва сами да решават за себе си.

Отзвукът от случващото се в Сирия ще отекне из целия свят.

Тя беше ключово звено в системите на Русия и Иран.

Иранската "ос на съпротивата" окончателно рухна.

Израел победи. Хизбула е бита и изолирана. Хамас са обезкървени. Режимът на Асад замина. Ирак също върви по своя път, все по-далеч от Техеран.

За Русия Сирия осигуряваше ключовите военни бази в Латакия и Тартус - да видим дали Москва ще успее да ги предоговори с бунтовниците или не - много е вероятно Турция да каже тук последната дума. Същевременно през Сирия минаваше мрежата за снабдяване и подхранване на руските външнополитически операции в Африка - намесата им в Либия, изпращането на войски за ЦАР, Судан, Мали, Нигер и Чад.

Това удобно разпределително звено изчезна.

Нещо повече, новите управници на Сирия могат спокойно да решат да затворят въздушното си пространство за руски военни самолети или такива, транспортиращи оръжие и войници за Африка. Това ще означава, че Москва ще трябва да разчита изцяло на милостта на Турция да пропуска такива полети към Африка.

Операциите на "Вагнер" и другите наемнически части на Кремъл ги очакват тежки дни, особено с оглед засилващите се атаки на местните групировки в Сахел.

Решаването на конфликта в Сирия ще има ключова роля в бъдещето на Израел. Прекъсването на Иранската ос и сключването на евентуална сделка между Израел от една страна и новите управители на Сирия от друга, може да доведе до драстично подобряване на отношенията на Тел Авив с арабските държави, въпреки случващото се в Палестина.

Ключът към спогодбата и просперитета!

Сирия може да се окаже ключът към спогодба между Нетаняху и Мухамад бин Салман, която САЩ търси вече от 7 години.

Но най-голямата борба за Сирия всъщност няма да е политическа, а икономическа. Свободна Сирия ще се превърне в притегателен център за бизнес авантюристи от цял свят, които ще предлагат възстановяване на инфраструктурата, подновяване на добива на ресурси, строежа на жилищни комплекси, болници, заводи, електроцентрали, молове и т.н.

Морските брегове скоро ще се окажат примамлива опция за хотелиери и туристически агенции - същото важи и за възможността за посещаване на хилядите исторически обекти. Възможностите са безкрай.

Трябва само да има мир и здрава администрация на терен, която да не позволи глада на международния бизнес за нови хоризонти, да превърне държавата в парцелирана територия, в която големите корпорации да вземат много от местните, но да не дават много в замяна.

Както казах и по-горе, следващите месеци и поставените в тях правила, регулации и сделки, ще бъдат от първостепенно значение за следващите 20 години от историята на Сирия, а защо не и век", написа ас. д-р Александър Стоянов в личния си фейсбук профил.