Има ли нещо гнило в Копенхаген или светът ще стигне до компромис

Съмнения за нов екодоговор, Китай да намали емисиите си с 50% до 2030 г., Индия да преосмисли екополитиката си, а Африка да се приготви за финансиране в тази посока. Това са само част от новините, които пристигат от цял свят преди срещата на ООН в Копенхаген за климатичните промени. Така, месец преди конференцията в датската столица, човечеството се люшка между да и не за ново глобално споразумение

Китай трябва да намали замърсяването с 50 %, което да позволи на по-бедните страни също да реагират адекватно и в същото време да не поставят на изпитание собствените си икономики. Това каза Джонатан Пършинг, ръководител на американската делегация на конференцията за климатичните промени в Копенхаген, на експертна среща в сряда в Барселона. Според Пършинг, Китай, който в последно време е изпреварил САЩ по замърсяване на околната среда, трябва да се съобрази с желанието на световната общественост да се пребори с глобалното затопляне.

Въпреки решението на водещите индустриални нации да намалят с 80% парниковите си емисии до 2050 г. /б.р. – това бе решено на конференция през юли тази година в Италия/, Китай и Индия продължават да неглижират опитите на човечеството да се справи с климатичните катаклизми. Това е и един от акцентите на годишната среща между ЕС и Индия, проведена в петък в Делхи. Евроделегацията, водена от шведския премиер Фредрик Рейнфелд се опитала да убеди Манмохан Сингх, министър председател на Индия, страната му да си наложи цели за намаляване на парниковите емисии от въглероден диоксид.

В същото време стана ясно, че 6 африкански държави ще бъдат инжектирани с 1,1 млрд долара като безвъзмездна помощ и облекчени кредити за да развият възобновяемите си енергийни източници /ВЕИ/. Мозамбик, Нигер и Замбия ще получат помощ в порядъка на 50-70 милиона долара, докато Мароко, ЮАР и Египет ще могат да ползват заеми с ниски лихви на стойност 150, 500 и 300 милиона долара. Сумата ще бъде отпусната от Инвестиционен фонд за климата, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Около четиридесет държавни глави до този момент са заявили желание за участие на конференцията в Копенхаген, съобщи Иво де Боер, ръководител на организацията за конференцията. Въпреки това съмненията за подписване на нов екологичен договор растат. "Продължава да има значителни пречки пред договарянето на финансиране на политиката за борба с климатичните промени. Дори страните да се споразумеят за нивата на финансиране, малко са тези, които ще искат да дадат пари, ако нямат доверие в начина за разпределянето им", заяви министърът на финансите на Великобритания Алистър Дарлинг в интервю за "Индипендънт". Въпреки желанието на ЕС конференцията да завърши с ясни ангажименти на участниците, които да залегнат в юридически договор, според Джонатан Пършинг това е малко вероятно.

От съобщение в официалния сайт на предстоящата конференция в Копенхаген стана ясно, че Норвегия и Швеция ще настояват за провеждането на нова климатична конфереренция в началото на 2010 г., ако в датската столица делегатите не успеят да изготвят адекватно международно споразумение за борба с климатичните промени. /БЛИЦ