Ирак предупреди в края на миналата седмица, че може да напусне ОПЕК, ако картелът не вдигне значително производствената му квота, пише Money.bg.
Говорителят на петролното министерство Салим ал-Рикаби заяви, че ако квотите не бъдат коригирани в съответствие с „възможностите и нуждите“ на страната, „ще трябва да се вземе решение дали да се остане или да се излезе“.
Заплахата, впоследствие частично оттеглена от Багдад, постави нови въпроси пред Европа, чиято енергийна сигурност вече е под натиск.
Какво се случи?
Ирак е вторият по големина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и един от петте основатели на организацията, създадена именно в Багдад през 1960 г. Квотата му в момента е 4,378 млн. барела на ден, но реалният добив е паднал до едва 1,4 млн. барела в резултат на войната с Иран и блокадата на Ормузкия проток.
Финансовият ефект е много тежък: петролните приходи формират 53% от реалния БВП на страната.
Новият премиер Али ал-Заиди иска да удвои добива - до 7 млн. барела дневно до края на десетилетието. Ако ОПЕК откаже да вдигне тавана, Багдад може да последва Обединените арабски емирства (ОАЕ), които напуснаха организацията считано от 1 май.
Говорителят на петролното министерство Салим ал-Рикаби заяви, че ако квотите не бъдат коригирани в съответствие с „възможностите и нуждите“ на страната, „ще трябва да се вземе решение дали да се остане или да се излезе.“
Часове по-късно министерството частично се дистанцира от думите му, като уточни, че те „не отразяват официалната позиция на иракското правителство.“ Пазарите обаче вече бяха реагирали - цените на петрола се сринаха с около 2% в петък.
ОПЕК под натиск
Излизането на ОАЕ и заплахата от Ирак разкриват дълбока пукнатина в картела. Саудитска Арабия, с ниски производствени разходи и дългосрочна стратегия за икономическа трансформация, залага на ценова стабилност. Ирак, ОАЕ и други производители с неотложни фискални нужди искат да качат добива сега.
Това противоречие, подсилено от нарастващото американско производство и несигурността около енергийния преход, подкопава колективната дисциплина, от която зависи влиянието на ОПЕК над цените.
Победителите в подобен сценарий са международните петролни компании с позиции в Ирак.
Chevron, която влезе в ексклузивни преговори за полето West Qurna 2 и подписа сделка за проекта Nassiriya и ExxonMobil - която развива находището Majnoon с оценени 38 млрд. барела, ще имат повече свобода да инвестират в разширяване на иракския добив без квотни ограничения, коментира в свой анализ Motley Fool.
Европа: облекчението е капанът
Според OilPrice.com, високопоставени представители на ЕС планират да пътуват за Багдад в близките седмици, за да обсъждат сътрудничеството в енергийната сфера. Това включва разширяване на експортния капацитет, танкерните флотилии и други подобни теми с потенциален ефект на бензиностанциите около нас.
Войната в Близкия Изток вдигна сериозно цените на горивата на Стария континент. Крехкият мир в момента подхранва надеждите за нормализация и за потенциално задълбочаване на отношенията с Багдад, но само по себе си падането на цената на черното злато не е задължително да донесе добри новини - особено в дългосрочен план.
Анализ на Forbes предупреждава, че именно евтиният петрол е най-опасният момент за европейската енергийна сигурност: ценовото облекчение потиска политическата воля за изграждане на структурна независимост.
„COVID-19, както и Зелената сделка принудиха европейските компании да не инвестират в проучване и добив на нефт и газ, при което при геополитически ситуации няма на кого да разчитаме“, коментира пред Money.bg по-рано през този месец председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев.
Тогава той даде пример със залежите в Северно и Черно море, които не се разработват, „защото се считаше, че не е добро“ и така алтернатива на вноса от „геополитически горещи точки“ няма.
Сега потенциално сътрудничество с Багдад със сигурност е по-добрата опция в сравнение с ролята на пасивен наблюдател, но регионалните рискове в Близкия Изток определено не намаляват с разклащането на ОПЕК. А така проблемите на Ирак рязко могат да се качат високо в европейския дневен ред.
На този фон балтийските държави натискат ЕС да ускори забраната на руски петрол - с всички последващи ефекти върху предлагането, а прогнозите сочат, че попълването на около 400 млн. барела, изтеглени от глобалните запаси от началото на войната, ще поддържа значително търсене в рамките на дълъг период.
В такава ситуация раздробен ОПЕК, неспособен да управлява цените след хипотетично излизане на Ирак, ще е фактор за по-голяма волатилност - и по-висок риск за европейските купувачи, особено в енергийно зависимите страни от Югоизточна Европа.
