Всички деца вярват в Дядо Коледа – за тях той е свързан с най-големите вълшебства на празника – чудесата, добротворството и, разбира се, подаръците.
Само че един ден ние решаваме, че вече е дошло времето да им кажем, че Добрият старец всъщност не съществува. Не искаме да ги заблуждаваме, защото рано или късно ще научат &bdquo;истината&rdquo; от своите връстници и ще се почувстват излъгани. Само че, в този случай е трудно да се каже кое е &bdquo;истина&rdquo; и кое &bdquo;лъжа&rdquo;. Защото Дядо Коледа не е измислен приказен герой, а реално съществуваща личност, пише Hera.bg.<br /> <br /> Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец &ndash; покровител на моряците, рибарите и...децата. Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния старец, но за това определено е виновен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той създал през 1931 г. образа на Дядо Коледа, такъв какъвто го познаваме днес, по поръчка на компанията &bdquo;Кока Кола&rdquo;. Рекламната цел силно повлияла на външния вид на добрия старец &ndash; дългата му одежда на епископ се превърнала в ярко червено палто &ndash; цвят, които е символ на компанията от нейното създаване. Както знаем отвъд океана аскетичния начин на живот не е на почит и затова Дядо Коледа се превърнал в закръглен старец, с розови бузи и огромен корем, които да може да побере възможно най-много от рекламираната напитка.<br /> <br /> За разлика от външния вид обаче, името (Санта Клаус от Сейнт Николаус) и характерът на светията не са претърпели големи промени. Николай помагал на всички изпаднали в беда и правил тайни дарения, така че никой да не разбере откъде е дошла помощта. Например посред нощ оставял торби с жълтици в дворовете на тези, които се нуждаели. Най-щедър бил към децата и така раздал цялото си богатство. Заради добротата и отдадеността му на хората, Бог още приживе го надарил с чудотворство.<br /> <br /> След смъртта на светеца легендите за щедростта и добротата му, се разпространяват в целия християнски свят. Вярва се, че продължава да радва бедните деца като хвърля подаръци през комините или ги оставя в обувчиците им докато спят &ndash; маниер, който остава непроменен и до днес. Първоначално това се случвало на Никулден (6 декември - деня на смъртта на светеца). Близостта на тази дата с най-светлия християнски празник обаче, постепенно довела до свързването на щедрия старец с Коледа.<br /> <br /> На никого не му е съвсем ясно как честването на смъртта на Свети Николай, която е на 6 декември 343 г., се премества на 25 декември - Рождеството Христово. Известно е само, че протестантите-калвинисти в Северна Германия са настоявали подаръците да бъдат давани като част от празненствата за Коледа, вместо в Деня на Свети Николай.<br /> <br /> Най-голямата подкрепа Дядо Коледа получава от един преподавател в духовната семинария в Ню Йорк. Клемънт Кларк Муър преподавал ориенталска и гръцка култура. На 43 години имал вече 6 деца. Муър си купил първото издание в САЩ за светската Коледа. Книгата го вдъхновила да напише стихотворение, което нарекъл &bdquo;Идва Свети Николай или Дядо Коледа&quot;. Муър прочел поемата на децата си в навечерието на Коледа през 1822 г. На следващата година стихотворението е публикувано анонимно във вестник в Ню Йорк.<br />