Град Сентралия в Пенсилвания е подпален и гори вече над 50 години.

Основан през 1862 г. Сентралия се появи в отговор на процъфтяващия в района добив на въглища. В града и околността има огромни залежи на антрацитните въглища, които по това време са били силно търсени за отопление. (Всъщност приблизително 95% от всички антрацитни въглища в Съединените щати са в Пенсилвания.)

Според някои специалисти общото количество на суровината под Сентралия преди началото на масовия добив е било около 25 милиона тона. Така че не е изненада, че градът процъфтява за известно време като в пика си в него живеят над 2000 жители.

Но когато идват 60-те години, все повече и повече хора загърбват въглищата като метод за отопление и така търсенето на им започва да залязва. В резултат на това и населението на града започва да намалява като стига между 1100 и 1200 души.

В допълнение, добивните компании вече са успели да извлекат приблизително 50 до 70 процента от използваемите въглища от под града и околността още до 1962 г. Така в града вече не се извършва предишният мащабен добив, въпреки че се откриват и други жилки на въглища в района.

Огънят в мините на Сентралия започна няколко дни преди 25 май (Денят на загиналите във войните на САЩ) през май 1962 г. Конкретната причина за това, което местните жители наричат „инцидентът“, е обект на дискусия и до днес.

Най-приетата теория гласи, че доброволната пожарна служба на града умишлено е подпалила градското сметище, за да намали количеството боклук преди Денят на загиналите, тъй като сметището се намира близо до градското гробище. Пожарникарите не забелязват, че под боклука има скрит вход към шахтата на мина и в следствие огънят се разпространява, стига до нея и започва пожар.

По това време вече има наредби, които изискват входовете на неизползваните мини да бъдат запечатани, за да се предотвратят подобни пожари, но този вход просто е бил пренебрегнат.

Когато се разбира, че мината гори няколко дни по-късно – на 27 май 1962 г. – Министерството на природните ресурси и органите на Сентралия се опитват, но не успяват да потушат пожара. Липсата на финансови средства силно ограничава усилията на пожарната тогава, в момент в който стихията е най-потушима.



Правят се още няколко опита за гасене през следващите двадесет години – опитват се методи като изкопаване на дълбоки окопи, задушаване на огъня чрез изхвърляне на мокър пясък в тунелите на мината, както и много други. Общо правителството харчи около 7 милиона долара в опити да гаси огъня, но той винаги оцелява след положените усилия.

В крайна сметка пожарната се отказва, тъй като пожарът не изглежда да представлява опасност за града или околните градове и единственото смислено решение за спиране на огъня би струвало над половин милиард долара – изкопава се масивен, 100-150 метра дълбок и почти километър и половина дълъг окоп.

И така, местната власт в Пенсилвания затваря няколко мини в близост до рудника в Сентралия заради опасните газове, които се разпространяват през свързващите тунели към тези други мини, и след това игнорира ситуацията.

Жителите на Сентралия отначало приветстват огъня с радост. Те се възползват от нагряването на земята като, например, тротоарите и алеите на града не се нуждаят от почистване през студените, снежни месеци, а някои дори се възползват от топла почва в градините си и отглеждат домати през зимата.



Но като красноречив знак за предстоящи бедствия, през 1979 г. собственик на бензиностанция открива, че огънят е загрял подземните му резервоари за гориво до 77 градуса по Целзий. Въпреки че не тази температура не е ни най-малко близо до критичната (газовите пари се запалват чак при около 260 градуса по Целзий), това все пак е знак колко гореща е земята в определени райони. Газовете и топлината от огъня също така започват да убиват растителността.

През 1981 г. минният пожар на Сентралия привлича вниманието на цялата страната с един безмалко смъртоносен инцидент. Дванадесетгодишно момче на име Тод Домбоски се забавлява в задния двор в къщата на баба си, когато земята под краката му се разтваря.

Домбоски успява да се спре и да не падне в отворилата се огнена яма като се хваща за корен на дърво и вика за помощ. В този момент, ако братовчед му не е бил наблизо, за да му помогне, Тод най-вероятно щеше да умре от пълния с въглероден окис дим, който се вдига около него от ямата.

Историята на малкото момче стига до медиите в цялата страна и подтиква правителството към мерки. Конгресът на САЩ отделя 42 милиона долара за купуване на земята и къщите на всички граждани на града и тяхното преместване. В крайна сметка Пенсилвания изразходва средно около 52 000 долара на къща, за да премести всички жители.

Докато повечето граждани предпочетоха да вземат парите и да се отправят към по-безопасно място за живеене, шепа жители отказват да напуснат домовете си. Техният мотив е, че къщите им са в безопасност, въпреки изпаренията и други опасности, защото не са по пътя на пожара. Независимо от това органите на Пенсилвания през 1992 г. обявяват, че правителството може да изземе всяка частна собственост, стига да компенсира собствениците за нея.



И все пак има жителите, които остават в града. Те водят продължителна съдебна битка с държавата, за да запазят домовете си и твърдят, че масовото изкупуване на правителството произхожда от желанието му да добие ценни минерали. От юни 2014 г. осемте останали жители на Сентралия получават правото да продължат да живеят, колкото си искат в града с условието, че правителството ще придобие земята им след като умрат.



Градът Сентралия сега е почти град-призрак. Имотите, които държавата или е закупила, или са иззети, са изравнени със земята, а растителност е превзела почти всичко, направено от човека.

Минният огън в града гори вече повече от петдесет години и не показва признаци на забавяне. Някои оценки твърдят, че под Сентралия има достатъчно въглища, за да поддържат този огън още двеста и петдесет години.



Излишно е да казваме, че градът няма да бъде възстановен скоро, макар че някои от останалите местни жители отбелязват, че родният им град се е превърнал в туристическа атракция, която се посещава от няколко хиляди души годишно.
…
Има капсула на времето, която е заровен в Сентралия през 1966 г. Малцината граждани, останали в града, планират да я разкопаят през 2016 година…

Смята се, че най-старият подземен огън, поддържан от въглища е в Горящата планина в Австралия, която тлее от приблизително 6000 години.



Източник: chr.bg